Джефри Арчър - Каин и Авел

Двамата с Джордж застанаха пред входната врата, Джордж натисна звънеца. Не се показа никой. Джордж позвъни още веднъж, Авел поизчака, после отвори с ключа, който Флорентина му беше дала за всеки случай. Огледаха едно по едно помещенията, макар че всъщност не очакваха да намерят момичето.

— Вече е тръгнала — отбеляза Джордж, след като отиде при Авел в спалнята.

— Да, но за къде ли? — попита той и видя плика с неговото име върху нощното шкафче.

Сети се за последното писмо, оставено до легло, на което не бе спал никой. Разкъса припряно плика.

Скъпи татко,

Прости ми, че избягах, но наистина обичам Ричард и няма да се откажа никога от него само защото мразиш баща му. Ще се оженим възможно най-бързо. Не можеш да сториш нищо, за да ни попречиш. Ако някога се опиташ да му навредиш, знай, че вредиш на мен. И двамата не смятаме да се връщаме в Ню Йорк, докато не сложите край на безсмислената вражда между нашето семейство и семейство Каин. Обичам те повече, отколкото си представяш, и винаги ще ти бъда признателна за всичко, което си сторил за мен. Моля се това да не е краят на отношенията ни, но докато не промениш мнението си, „не търси вятъра в полето — безпредметно е да дириш онова, което си е отишло“.

С обич,

Авел се свлече на леглото и подаде писмото на Джордж, който, след като го прочете, попита безпомощно:

— Мога ли да направя нещо?

— Да, Джордж. Искам си дъщерята, дори това да означава да разговарям не с друг, а с онзи негодник Каин. Поне в едно съм сигурен: и той иска да осуети този брак, каквото и да му струва това. Свържи ме по телефона.

Мина доста време, докато Джордж издири номера на Уилям Каин. В указателя го нямаше. Накрая му го дадоха от нощната охрана на банка „Лестър“. Джордж обясни, че е спешно и е свързано със семейството на господин Каин.

Стиснал писмото на Флорентина, Авел седеше мълчаливо на леглото. Беше й казал тази полска поговорка още навремето, когато бе малка.

Джордж набра номера на Каинови. Вдигна някакъв мъж.

— Търся господин Уилям Каин — обясни той.

— За кого да предам? — попита невъзмутимо мъжът.

— За господин Авел Розновски.

— Ще проверя дали си е вкъщи.

— Май се обади икономът на Каин. Отиде да го търси — обясни Джордж и подаде слушалката на Авел.

Той зачака, като барабанеше с пръсти по нощното шкафче.

— На телефона е Уилям Каин.

— Обажда се Авел Розновски.

— Не думайте — произнесе ледено Уилям. — Кога точно ви хрумна да прелъстите с щерка си сина ми? Безспорно след като се издънихте с гръм и трясък в опитите да разорите банката ми.

— Я не се правете на много… — подхвана Авел, но се овладя. — Искам сватбата да не се състои точно толкова, колкото и вие. И през ум не ми е минавало да ви отнемам сина. Едва днес научих за съществуването му. Обичам дъщеря си повече, отколкото мразя вас, и не искам да я губя. Дали да не се видим и да измислим нещо?

— И дума да не става — отсече Уилям. — Навремето, господин Розновски, ви зададох същия въпрос и вие заявихте недвусмислено кога и къде ще се видим. Ще почакам дотогава, тъй като съм сигурен, че не аз, а вие ще се озовете там.

— Било каквото било, Каин. Ако знаете къде са, може би ще успеем да ги спрем. Нали и вие го искате? Или сте толкова горд, че ще стоите и ще гледате със скръстени ръце как синът ви се жени за дъщеря ми, вместо да помогнете…

Но още преди да е казал „помогнете“, Каин му затвори. Авел захлупи лице върху дланите си и зарида. Джордж го отведе в хотел „Барон“.

През нощта и на другия ден Авел направи всичко по силите си, за да открие Флорентина. Дори звънна на майка й, която призна, че дъщеря им й е казала всичко за Ричард Каин.

— Стори ми се симпатичен — добави тя ехидно.

— Знаеш ли къде са сега? — подвикна нетърпеливо Авел.

— Знам.

— Къде.

— Намери ги сам.

Поредният затворен телефон.

Авел пусна обяви във вестниците, дори купи рекламно време по радиото. Опита се да въвлече и полицията, но оттам му казаха, че дъщеря му е пълнолетна. От нея нямаше ни вест, ни кост. Накрая Авел си даде сметка, че докато я намери, тя вече ще е омъжена за младия Каин.

Четеше и препрочиташе писмото. Реши, че по никакъв начин няма да се опитва да му вреди. Виж, бащата беше друго. Той, Авел Розновски, му беше паднал на колене и го беше молил, а негодникът му с негодник дори не го беше изслушал. Зарече се, падне ли му случай, да довърши веднъж завинаги Уилям Каин. Джордж чак се уплаши колко силни са страстите, бушуващи в душата на стария му приятел.