Джефри Арчър - Каин и Авел

— Божичко! — възкликна младата жена. — Баща ми явно е говорел именно за това „предателство“, когато след четвърт век прехвърли всичките си сметки в друга банка. И какво ще правим сега?

— Ще им кажем истината — отсече Ричард. — Как сме се запознали съвсем случайно, как сме се влюбили и сега смятаме да се оженим. А също, че не могат да направят нищо, за да ни спрат.

— Да изчакаме няколко седмици — примоли се Флорентина.

— Защо? — учуди се младежът. — Смяташ ли, че баща ти е в състояние да те разубеди да се омъжиш за мен?

— Не, Ричард — каза тя и положи глава на рамото му. — Това е невъзможно. Но нека първо се убедим, че наистина няма начин да им го съобщим така, че да не се опитват да ни пречат, а после ще ги поставим пред fait accompli 12 12 Свършен факт (фр.). — Б.пр. . Нищо чудно да не го посрещнат чак толкова бурно, колкото твърдиш. Сам каза, че от скандала с акциите на въздухоплавателната компания са минали близо пет години.

— Още се мразят до смърт. Наистина! Баща ми ще се вбеси само ако ни види заедно, камо ли пък ако научи, че искаме да се женим.

— Точно заради това ти казвам да поизчакаме. Така ще имаме време да обмислим как точно да им съобщим.

Той я целуна отново.

— Обичам те, Джеси.

— Флорентина.

— Още нещо, с което се налага да свиквам — рече Ричард. — Обичам те, Флорентина.

През следващия месец двамата с Флорентина се постараха да научат възможно най-много за враждата между бащите си — тя поразпита майка си и Джордж Новак, Ричард пък порови в архива на баща си. Бяха смаяни колко силна е взаимната им омраза. Колкото повече узнаваха, толкова по-очевидно ставаше, че няма лесен начин, по който да им съобщят, че се обичат. Почти не се отделяха един от друг. Ричард бе много внимателен и мил, мъчеше се как ли не да отклони Флорентина от проблема, пред който и двамата знаеха, че рано или късно ще се изправят. Ходеха на кино и на ледената пързалка, в неделя правеха дълги разходки из Сентръл Парк и винаги си лягаха далеч преди да се е мръкнало. Флорентина придружи Ричард дори на мач на нюйоркските „Янки“, за които сподели, че „не разбира нищичко“, отиде с него да послуша и нюйоркската филхармония, която „обожавала“. Не можеше да повярва, че Ричард свири на виолончело, докато той не й изнесе цял концерт. Ръкопляска му дълго, след като младежът изсвири любимата си соната от Брамс, без дори да забелязва, че той се е вторачил в сивите й очи.

— Трябва да им кажем — заяви Ричард, след което остави лъка и прегърна Флорентина.

— Да, знам. Просто не искам да наранявам баща си.

Беше негов ред да изрече:

— Знам.

Младата жена избягваше погледа му.

— Другия петък той се връща от Вашингтон.

— Тогава ще го направим в петък — заяви Ричард и я притисна толкова силно, че Флорентина едвам си пое дъх.

В понеделник се върна в Харвард. Всяка вечер двамата разговаряха по телефона, решени, че нищо не може да ги спре.

В петък Ричард си дойде по-рано в Ню Йорк и прекара един час насаме с Флорентина, която го бе помолила да й даде половин ден отсрочка. Когато стигнаха на ъгъла на Петдесет и седма улица и Парк авеню, светофарът светна червено — Ричард се обърна към Флорентина и отново й каза, че иска да се ожени за нея. Извади от джоба си червена кожена кутийка, отвори я и сложи върху левия безименен пръст на младата жена пръстен със сапфир и диаманти, който й беше точно по мярка и бе тъй красив, че тя се просълзи. Минувачите ги гледаха учудено. Въпреки че вече светеше зелено, те не помръдваха. Продължаваха да стоят на ъгъла и да се прегръщат. Накрая се целунаха и се разделиха, сетне поеха в различни посоки, всеки към своя баща. Бяха се разбрали веднага след това да се срещнат у Флорентина. Тя се опита да се усмихне през сълзи.

Тръгна към хотел „Барон“, като от време на време поглеждаше пръстена. Още не бе свикнала с него, струваше й се странно, че е на пръста й и си мислеше, че всички го гледат. Сапфирът бе неописуемо красив до старинния пръстен, който толкова обичаше и носеше открай време. Беше се изненадала, когато Ричард й го бе сложил на пръста. Заради съперничеството между родителите им бе забравила за пръстените и всичко останало, съпътстващо щастливия годеж. Докосна сапфира с диаманти около него и й се стори, че той й вдъхва смелост, макар и да си даваше сметка, че колкото повече наближава хотела, толкова повече забавя крачка.

На рецепцията й казаха, че баща й е в мансардния апартамент заедно с Джордж Новак. Звъннаха да му съобщят, че Флорентина се качва при него. На нея й се стори, че асансьорът е стигнал прекалено бързо на четирийсет и втория етаж. Не й се искаше да слиза — вътре се чувстваше в безопасност. Накрая чу как вратата на асансьора се затваря и тръгна по коридора, застлан със зелен килим. Спря пред жилището на баща си и се поколеба, сетне почука тихо. Той й отвори веднага.