Джефри Арчър - Каин и Авел

Без да пуска ръката й Ричард поръча бутилка вино и попита как е минал денят й. Тя не отвърна. Идеше й да му каже истината от начало докрай, като започне, че иска да му признае нещо…

— Здравей, Ричард — поздрави висок красив младеж.

— Здрасти, Стив. Нека ви запозная: Джеси Ковач, Стив Мелън. Със Стив сме колеги от Харвардския университет.

Флорентина ги заслуша как бъбрят за нюйоркските „Янки“, колко слаб е на голф Айзенхауер и защо бейзболният отбор на Йейлския университет играе все по-лошо. Накрая Стив си тръгна с любезното:

— Радвам се, че се запознахме, Джеси.

На Флорентина вече не й се искаше да е откровена.

Ричард се впусна да й разправя какво смята да прави, след като завърши Института по бизнесадминистрация, и че се надява да постъпи в банката на баща си — „Лестър“, в Ню Йорк. Тя бе чувала името и друг път, но вече не помнеше във връзка с какво. Кой знае защо, това я притесни. Двамата с Ричард стояха дълго в „Синия ангел“. Смееха се, похапваха, говореха си или просто седяха, хванати за ръце, и слушаха Боби Шорт. Докато я изпращаше, Ричард спря на ъгъла на Петдесет и седма улица и я целуна за пръв път. После се разделиха — той остави Флорентина с нейните невинни лъжи и на нея й направи впечатление, че този път не е споменал нищо за утрешния ден. Домъчня й, че любовта им така и не се е състояла.

Бе стъписана колко се е зарадвала, когато в понеделник Ричард й звънна в „Блумингдейл“, за да й определи среща за петък вечерта.

Прекараха заедно почти цялата събота и неделя: концерт, филм, дори бейзболен мач. В неделя вечерта Флорентина си даде сметка, че е наговорила на Ричард толкова много лъжи за себе си и своите родители, че е започнала да се обърква като пиле в кълчища и да си противоречи, с което го озадачаваше още повече. Вече й се струваше направо невъзможно да му разкаже нещо друго, пък било то и истина. Когато Ричард си замина за Харвард, тя си каза, че невинната й измама няма да има никакво значение, след като връзката им приключи. Но Ричард й се обаждаше по телефона всеки божи ден и прекарваше заедно с нея следващите няколко съботи и недели — Флорентина осъзна, че нещата няма да приключат толкова лесно. Влюбваше се в него. След като си го призна, реши, че когато се видят в края на следващата седмица, ще му признае всичко от игла до конец.

На сутрешната лекция за краха през двайсет и девета година Ричард изобщо не можеше да се съсредоточи — беше се отдал на мечтите си. Бе влюбен до уши в това момиче. Чудеше се как да каже на баща си, че иска да се ожени за полякиня, продавачка на щанда за шалове, ръкавици и вълнени шапки в „Блумингдейл“. Не проумяваше как тя се задоволява с това, при положение че е толкова умна. Беше сигурен, че стига да има възможност, момичето в никакъв случай няма да остане продавачка. Реши, че родителите му ще трябва да се примирят с неговия избор — в края на седмицата смяташе да предложи на Джеси да се оженят.

В петък вечер, прибереше ли се в дома на родителите си на Шейсет и осма улица в Ийст Сайд, той задължително отскачаше да купи нещо дребно и ненужно от „Блумингдейл“. Всъщност ходеше там колкото да покаже на Джеси, че се е върнал в Ню Йорк. Вече бе подарил на сума ти познати по чифт ръкавици. Този петък каза на майка си, че ще отиде да си купи бръснарски ножчета.

— Не се притеснявай, момчето ми, можеш да вземеш от ножчетата на баща си — каза му тя.

— Не, не, предпочитам да си купя сам. И бездруго ползваме различни марки — добави той не особено убедено. — Връщам се до няколко минути.

Отиде почти на бегом в „Блумингдейл“, който отстоеше на осем пресечки, и нахълта вътре тъкмо преди да затворят. В седем и половина имаше среща с Джеси, но така и не можеше да устои на изкушението да си побъбри с нея. Веднъж Стив му беше казал, че се влюбват само слабаците. Сутринта Ричард го беше написал върху покритото с пара огледало: „Влюбват се само слабаците“. Но когато отиде на щанда на Джеси, нея я нямаше. Мейзи стоеше в края и си пилеше ноктите. Ричард я попита дали Джеси е някъде тук. Момичето го погледна така, сякаш той е прекъснал единственото важно нещо, което има да върши през деня.

— Не, Ричард, тръгна си. Преди няколко секунди. Едва ли е стигнала далеч. Нямахте ли по-късно среща?

Без да отговори, Ричард изхвърча на авеню „Лексингтън“. Затърси сред хората, бързащи към къщи, Джеси, и я мерна на другия тротоар — вървеше към Пето авеню. Тъй като очевидно не се прибираше, Ричард реши, макар и гузно, да я проследи. Момичето стигна до книжарница „Скрибнър“ на Четирийсет и осма улица и влезе вътре. Ричард бе озадачен. Ако на Джеси й се четеше, тя можеше да намери книгата и в „Блумингдейл“. Погледна през витрината и видя, че Джеси разговаря с продавачката, която после я остави за малко и се върна с две книги. Ричард прочете през стъклото заглавията: „Общество на благоденствието“ на Джон Кенет Галбрейт и „Днешна Русия отблизо“ на Джон Хънтър. Джеси остави чек, което съвсем изненада Ричард, и излезе от книжарницата тъкмо когато той се скри зад ъгъла.