Джефри Арчър - Каин и Авел

За Флорентина бе само добре дошло, че са я сложили да работи с Мейзи, и когато я прехвърлиха на щанда за луксозно дамско облекло, с нея по взаимно съгласие се премести и Мейзи, която по цял ден мереше роклите, докато Флорентина ги продаваше. Мейзи привличаше мъжете — ведно със съпругите и любимите им. На който и щанд да работеше, бе достатъчно да ги погледне, за да дойдат. После Флорентина довършваше започнатото и успяваше да им продаде нещо. На пръв поглед сякаш беше невъзможно комбинацията да проработи и на щанда за луксозно дамско облекло, но Флорентина убеждаваше жертвите на Мейзи да купят нещичко и малцина се измъкваха, без да са се бръкнали в кесията.

Печалбата от първата половин година се увеличи рязко и управителят на етажа отсъди, че двете момичета явно са се сработили. Флорентина не го опроверга. Другите продавачки вечно роптаеха, че колежките им клинчат, докато Флорентина не можеше да нахвали Мейзи, научила я толкова много за работата в голям магазин. Не спомена, че тя й е дала полезния съвет как да се отървава от прекалено влюбчиви мъже.

Най-голямата похвала за продавачка в „Блумингдейл“ беше да я сложат на някой щанд при вратата откъм авеню „Лексингтън“ — така клиентите, влизащи през централния вход, виждаха първо нея. Да те пратят на такъв щанд, се смяташе за малко повишение, затова рядко прехвърляха там момиче, работило в магазина по-малко от пет години. Мейзи бе постъпила тук едва седемнайсетгодишна, точно преди пет години, докато Флорентина бе в магазина от една година. Но работата им бе тъй добра, че директорът реши да ги пробва на партера, в щанда за канцеларски материали. Мейзи не можеше да извлече никакви лични облаги от този щанд, тъй като не си падаше по четенето, още по-малко — по писането. Флорентина работеше с нея вече година, а не беше сигурна дали тя изобщо знае да чете и пише. Въпреки това Мейзи бе неописуемо щастлива, тъй като обичаше да е център на вниманието. Така съвършеното сътрудничество между двете момичета продължи.

Авел сподели с Джордж, че веднъж се е промъкнал в „Блумингдейл“, за да погледа как Флорентина работи, и трябва да й признае колко е добра. Увери своя заместник, че очаква с нетърпение да приключи двегодишното обучение на дъщеря му, за да я назначи на работа при себе си. Двамата се бяха споразумели, щом напусне „Блумингдейл“, Флорентина да стане заместник-председател на управителния съвет на веригата „Барон“ и да отговаря за магазините в хотелите. Както бяха установили и в „Блумингдейл“, тя бе от стара коза яре и Авел не се и съмняваше, че ще се справи със задачите, които смяташе да й възложи.

Последната половин година в „Блумингдейл“ Флорентина прекара на партера, където отговаряше за шест щанда и бе нещо като заместник-управител. Сега в задълженията й влизаше да проверява стоката и касите и да ръководи общо осемнайсет продавачи. В „Блумингдейл“ вече бяха решили, че от Джеси Ковач ще стане чудесна снабдителка.

Флорентина още не бе съобщила на работодателите си, че в скоро време ще напусне, за да постъпи при баща си и да стане заместник-председател на управителния съвет на хотелска верига „Барон“. Последните шест месеца вече изтичаха и Флорентина се питаше какво ли ще стане с Мейзи, след като тя напусне. Мейзи бе убедена, че Джеси цял живот ще работи в „Блумингдейл“. Нали който постъпеше тук, гледаше да се задържи! На Флорентина дори й хрумна да я вземе на работа в някой от магазините на нюйоркския „Барон“. Мейзи нямаше цена, стига да стоеше зад щанд, където мъжете на драго сърце се охарчваха.

Един следобед, докато обслужваше клиентите — сега бе на щанда за ръкавици, шалове и вълнени шапки, Мейзи дръпна Флорентина настрани и й показа младеж, който уж разглеждаше ръкавиците с един пръст.

— Какво ще кажеш? — попита я тя и прихна.

Както обикновено, Флорентина погледна без особен интерес поредния мъж, на когото приятелката й бе хвърлила око, този път обаче призна, че момчето е доста симпатично, и както никога, дори завидя на Мейзи.

— Всичките, Мейзи, искат само едно.

— Знам — отвърна другото момиче, — но този може да си го получи.

— Сигурна съм, че ще се зарадва да го чуе — отвърна Флорентина през смях и отиде да обслужи клиентка, която вече нервничеше заради безразличието на Мейзи.

Мейзи само това и чакаше и веднага хукна при младежа, останал без ръкавици. Флорентина ги гледаше с крайчеца на окото си. Развеселена, тя забеляза, че мъжът току й хвърля по някой поглед, за да провери явно дали шефката на Мейзи не я следи. Мейзи се скъса да се смее и младежът си тръгна с чифт тъмносини кожени ръкавици.