Джефри Арчър - Каин и Авел

По-нататък в материала се привеждаше пълният текст на параграф 10б алинея 5 от Правилника на Комисията по ценните книжа и борсите и се споменаваше, че тъкмо такъв скандал му трябва на президента Труман — под дописката дори бе поместена карикатура, където Хари С. Труман е спипал бизнесмен, който тъкмо бърка в кацата с меда.

Уилям прочете статията и се подсмихна — беше сигурен, че повече няма да си има вземане-даване с Авел Розновски.

Авел Розновски се свъси и не каза нищо, след като Хенри Осбърн му прочете дописката във вестника. Вдигна очи и взе да барабани раздразнено по писалището.

— Ония типове във Вашингтон — рече Осбърн — са решили да вдигнат голяма пушилка и да се възползват максимално.

— Но ти, Хенри, знаеш, че не съм продал акциите на „Интерстейт“ колкото да срина котировките и да прибера тлъста печалба — заоправдава се Авел. — Печалбата изобщо не ме вълнува.

— Знам — увери го Хенри, — но я се опитай да убедиш сенатската финансова комисия, че Чикагския барон не се вълнува от печалбите и само е искал да си разчисти личните сметки с някой си Уилям Каин — ще ти се изсмеят в лицето.

— Да го вземат мътните! — подвикна Авел. — И какво да правя сега?

— Като начало се сниши, докато бурята премине. Моли се да избухне по-шумен скандал, който да отклони вниманието на Труман, и политиците да се заплеснат по изборите и да не им остане време да те разследват. При повече късмет новата администрация вероятно ще зареже случая. Но каквото и да правиш, Авел, в никакъв случай не купувай акции, свързани с банка „Лестър“, инак не ти мърда тлъстата глоба. Пък аз ще имам грижата за демократите във Вашингтон.

— Напомни на хората на Хари Труман, че на последните избори съм броил за кампанията им цели петдесет хиляди долара и възнамерявам да сторя същото и за Адлай.

— Вече го направих — увери го Хенри. — Мен ако питаш, няма да е зле да дариш и на републиканците петдесет бона.

— Правят от мухата слон — оплака се Авел.

— Каин ще се възползва, само да му падне случай. Затова умната!

Другият мъж продължи да барабани по писалището.

Докладът на Тадиъс Коен за следващото тримесечие разкри, че Авел Розновски е преустановил покупката и продажбата на акции на търговски дружества, свързани с банка „Лестър“. По всичко личало, че е насочил всичките си усилия към изграждането на нови хотели в Европа. Според Коен полякът изчаквал Комисията по ценните книжа и борсите да вземе някакво решение по случая с „Интерстейт“.

Хора от Комисията бяха идвали многократно при Уилям в банката. Той бе напълно откровен с тях, те обаче така и не разкриха докъде са стигнали с разследването. Накрая го приключиха и благодариха на банкера за съдействието. Той не ги видя повече.

Наближаваха президентските избори, Труман бе насочил всичките си стрели към Дюпон и Уилям започна да се притеснява, че Авел Розновски ще се измъкне сух от водата. Бе почти сигурен, че Хенри Осбърн се е разтърчал и е задвижил връзките си в Конгреса. Сети се как веднъж Коен му е подчертал вестникарско съобщение, че хотелска верига „Барон“ е дарила за кампанията на Хари Труман петдесет хиляди долара, и не се изненада, когато прочете в последния доклад на адвоката, че и този път Розновски не само се е изръсил със същата сума за Адлай Стивънсън, кандидата за президент, издигнат от Демократическата партия, но е дал точно толкова и на щаба на Айзенхауер.

Уилям открай време подкрепяше само републиканци, кандидатирали се за държавен пост, и си мечтаеше генерал Айзенхауер, избран на конгреса на Републиканската партия в Чикаго за неин кандидат за президент, да разгроми Адлай Стивънсън, макар и да съзнаваше, че дойдат ли на власт, републиканците няма да са така склонни, както демократите, да разследват измама с акции.

Когато на 4 ноември 1952 година генерал Дуайт Д. Айзенхауер — както личеше, нацията го харесваше много — бе избран за трийсет и четвърти президент на Съединените щати, Уилям реши, че на Авел Розновски му се е разминало. Не му оставаше друго, освен да се надява, че покрай случилото се полякът ще се откаже да мъти и занапред водата на „Лестър“. На тези избори единствената утеха на Уилям бе, че Хенри Осбърн се е кандидатирал отново за Конгреса, но е загубил от кандидата на републиканците. Оказа се, че и Айзенхауер бърза да вреди свои хора във властта и сред тях е и съперникът на Осбърн. Тадиъс Коен бе склонен да мисли, че Хенри Осбърн вече няма такова силно влияние върху Авел Розновски. В Чикаго се мълвеше, че се бил развел с богатата си жена, дължал огромни суми на поляка и отново се бил пристрастил към комара.