Джефри Арчър - Каин и Авел

— Коя ли е тя? — попита той на глас, когато Флорентина влезе в магазина за луксозно дамско облекло „Бендъл“.

Портиерът изтича да я посрещне, очевидно я познаваше. Ричард отново надзърна през витрината. Продавачката взе да пърха около Флорентина. Личеше си, че не от едната любезност. Появи се по-възрастна жена. Носеше пакет, който Флорентина очевидно очакваше. Отвори го и извади изумително красива официална рокля със семпла кройка. Усмихна се и кимна, а продавачката прибра роклята в бяло-кафява кутия. Флорентина благодари и се запъти към изхода — този път без дори да подписва чек. Ричард гледаше като омагьосан и насмалко да се блъсне в младата жена, когато тя изтича от магазина и се качи на едно такси. Той също спря такси и нареди на шофьора да кара след младата жена. Таксито подмина малкия жилищен блок, пред който обикновено се разделяха, и на Ричард съвсем му причерня. Нищо чудно, че Джеси така и не го бе поканила у тях. След стотина метра първото такси спря пред красива нова жилищна сграда с униформен портиер отпред, който отвори вратата на Флорентина. Разгневен и изумен, Ричард също слезе от таксито и се втурна към входа, където бе хлътнала младата жена.

— Дължиш ми деветдесет и пет цента, мой човек! — провикна се някой зад него.

— Извинявайте — отвърна Ричард и му хвърли пет долара, без изобщо да се вълнува за рестото.

— Благодаря — рече шофьорът. — Някои хора определено са много щастливи днес.

Ричард се завтече към входа и успя да хване Флорентина вече в асансьора. Вратата тъкмо се затваряше, когато младата жена забеляза Ричард и го погледна онемяла.

— Коя си ти? — подвикна младежът.

— Ричард — заекна тя. — Смятах тази вечер да ти кажа всичко. Все не се отваряше удобен случай.

— Щяла да ми каже! — тросна се той и влезе след нея в антрето. — Близо три месеца да ме разиграваш с нескопосаните си лъжи. Крайно време е да ми кажеш истината.

Флорентина виждаше за пръв път Ричард ядосан и предположи, че това му се случва много рядко. Той нахълта вътре и огледа жилището. От антрето се влизаше във всекидневна с красив персийски килим. До масичката, на която имаше ваза с току-що откъснати цветя, бе сложен великолепен старинен часовник. Дори в сравнение с дома на Ричард помещението бе обзаведено много изискано.

— Хубаво жилище за продавачка — подметна той. — Кой плаща за всичко това, любовниците ти ли?

Флорентина му зашлеви такъв шамар, че я заболя ръката.

— Как смееш? — извика тя. — Махай се!

Още не изрекла думите, и се разплака. Не искаше той да си тръгва никога. Ричард я притисна към себе си.

— Божичко! Извинявай. Не биваше да го казвам. Много те моля, прости ми. Обичам те много. Смятах, че те познавам добре, а сега се оказва, че не знам нищичко за теб.

— Ричард, и аз те обичам, извинявай, че те ударих. Не исках да те лъжа, но наистина няма друг, освен теб — пророни тя.

— Изпросих си го — промълви Ричард и я целуна.

Притиснати един към друг, двамата се свлякоха на канапето и известно време не помръдваха. Ричард я замилва лекичко по косата, докато тя престана да плаче. „Помогни ми да се съблека“, й се искаше да каже, но продължи да мълчи, пъхнала два пръста между горните две копчета на ризата му. Ричард сякаш не желаеше да направи следващата стъпка.

— Искаш ли да спиш с мен? — попита го едва чуто Флорентина.

— Не — отвърна той. — Искам да стоя буден с теб до сутринта.

Без да проронват и дума повече, те се съблякоха и се любиха — нежно и свенливо, да не би да се наранят, закопнели да доставят наслада на другия. Накрая Флорентина отпусна глава върху рамото му.

— Обичам те — каза Ричард. — Още от мига, когато те видях. Ще се омъжиш ли за мен? Пет пари не давам коя си, Джеси, и какво правиш, знам само, че искам да прекарам остатъка от живота си с теб.

— И аз искам да се оженим, Ричард, но първо трябва да ти кажа истината.

Прикри голите им тела със сакото на Ричард и му разправи всичко за себе си, като накрая му обясни и защо е започнала работа в „Блумингдейл“.

Ричард продължи да мълчи.

— Не ме ли обичаш вече, след като разбра коя съм всъщност? — попита тя.

— Скъпа — пророни той много тихо, — баща ми ненавижда твоя баща.

— В смисъл?

— Чувал съм само веднъж името на баща ти. Татко беше бесен и изкрещя, че той има една цел в живота — да съсипе рода Каин.

— Какво? Защо? — извика стъписана Флорентина. — За пръв път чувам за баща ти. Откъде изобщо се познават?

Бе ред на Ричард да й разкаже всичко за сблъсъка с баща й, което знаеше от майка си.