Джефри Арчър - Каин и Авел

— Щом моето семейство не е достатъчно добро за теб, махай се! — викна Авел. — Заклевам се, занапред в мое присъствие никой няма да споменава името ти. — Той се обърна и се загледа през прозореца. — Предупреждавам те за последен път, Флорентина, не се омъжвай за това момче.

— Ще се омъжа, татко. И двамата не сме на възраст, когато ни трябва благословията ви, въпреки това искаме вашето съгласие.

Авел извърна поглед от прозореца и тръгна към нея.

— Бременна ли си? Затова ли си се разбързала? Налага ли се да се омъжиш?

— Не, не съм бременна, татко.

— Спала ли си с него?

Въпросът възмути Флорентина, но тя не се поколеба.

— Да — отвърна тя. — Много пъти.

Авел вдигна ръка и я удари през лицето. Сребърната гривна закачи края на устните й и младата жена едвам се задържа на крака. По брадичката й рукна кръв. Тя се завъртя и разплакана, избяга от стаята, после натисна с все сила копчето на асансьора, като се държеше за окървавеното лице. Вратата на асансьора се отвори и отвътре слезе Джордж. Флорентина мерна изуменото му изражение, но побърза да се качи и пак натисна копчето. Джордж я изгледа смаяно, ала вратата се плъзна бавно и се затвори.

Флорентина изхвърча на улицата, спря такси и отиде право в жилището си. По пътя попи с хартиена салфетка кръвта по устата си. Свел глава, Ричард вече я чакаше под сенника пред входа. Изглеждаше много тъжен.

Младата жена слезе припряно от таксито и хукна към младежа. Качиха се горе и тя затвори бързо вратата — в апартамента и двамата се почувстваха в безопасност.

— Обичам те, Ричард.

— И аз те обичам — пророни младежът и я прегърна.

— Излишно е да питам какво е казал баща ти — прошепна Флорентина и се притисна с все сила към него.

— Никога не съм го виждал толкова разярен — обясни Ричард. — Нарече баща ти долен лъжец и мръсник, имигрантче, което не подбира средствата, за да се издигне. Попита защо не съм се оженел за някое момиче от сой.

— И ти какво му отговори?

— Казах му, че никое момиче от сой не може да се мери с теб и той съвсем си изпусна нервите.

Флорентина продължи да го прегръща.

— После ме заплаши, че ако се оженя за теб, ще ме лиши от наследство — продължи младежът. — Кога най-после ще проумеят, че парите им изобщо не ни вълнуват? Опитах се да намеря подкрепа у мама, но дори тя не успя да озапти баща ми. Той настоя да се махнела от стаята. Никога досега не съм го виждал да се държи така с нея. Тя се разплака, но от това баща ми се ядоса още повече. Оставих го да крещи. Дано не си го изкара на Вирджиния и Луси. А с теб какво стана?

— Баща ми ме удари — каза едва чуто Флорентина. — За пръв път в живота ми. Струва ми се, че ще те убие, ако ни завари заедно. Трябва да се махаме оттук, скъпи, докато не ни е намерил, а той ще дойде първо тук. Страх ме е.

— Няма страшно, Флорентина. Ще отидем накрай света, пък ония двамата да си трошат главите.

— За колко време ще си събереш багажа? — попита младата жена.

— Не мога да събирам нищо, изключено е да се прибера — отвърна Ричард. — Ти вземи каквото ти трябва и да тръгваме. Имам стотина долара. Какво ще кажеш да се омъжиш за човек, който разполага само със сто долара?

— На какво повече да се надява една продавачка! Цял живот съм си мечтала мъжът ми да ме издържа! Остава само да ми поискаш и чеиз — добави Флорентина, докато бъркаше в дамската си чанта. — И така, разполагам с двеста и дванайсет долара и с кредитна карта „Американ Експрес“. Дължиш ми, Ричард Каин, петдесет и шест долара, очаквам да ми връщаш по долар на година.

След половин час Флорентина бе готова с багажа. Седна на писалището, драсна набързо кратко писмо и остави плика върху нощното шкафче.

Ричард спря такси. Младата жена с радост видя колко добре се справя той в кризисни ситуации и от това й поолекна.

— Летище „Айдълуайлд“ — каза младежът, докато слагаше в багажника трите куфара на Флорентина.

На летището купи билети за Сан Франциско — избраха именно този град, тъй като той им се стори най-далеч върху картата на Щатите.

В седем и половина се качиха на самолета — предстоеше им седемчасов полет.

Ричард помогна на Флорентина да пристегне предпазния колан. Тя му се усмихна.

— Знаеш ли, господин Каин, колко те обичам?

— Да, струва ми се, че знам, госпожо Каин — отвърна той.

Няколко минути след като Флорентина и Ричард тръгнаха за летището, в жилището й дойдоха Авел и Джордж. Авел вече се разкайваше и съжаляваше, че е ударил дъщеря си. Не смееше и да помисли какво ще представлява животът му без неговото единствено дете. Надяваше се да я намери, докато не е станало прекалено късно, и внимателно да я убеди да не се омъжва за младия Каин. Бе готов да й даде всичко, каквото поиска, само и само да осуети женитбата.