Джефри Арчър - Каин и Авел

— Намерете го — отсече Авел. — И то преди началото на делото.

— Вече работим по въпроса — успокои го Джилкс. — Ако е още в Чикаго, ще го пипнем до седмица. Осбърн уточни и че така нареченият Смит го е уверил, че папката му трябвала за лични цели и нямал намерение да разкрива съдържанието й пред властите.

— И за какво му е притрябвала тая папка? — тросна се Авел.

— Уж за да ви изнудва. Хенри Осбърн е изчезнал яко дим точно заради това — за да избяга от вас. Като се замисли човек, господин Розновски, по всяка вероятност казва истината. В края на краищата документите изобличават и него и той вероятно е бил не по-малко притеснен от вас, когато папката се е озовала в Министерството на правосъдието. Нищо чудно, че се укри, а после, когато го хванаха, прие да свидетелства срещу вас.

— Знаете ли — поде Авел, — единствената причина да се хвана с Осбърн е, че той мрази не по-малко от мен Уилям Каин, а ето че сега Каин ни закопа и двамата.

— Няма доказателства, че Каин е замесен във всичко това — възрази адвокатът.

— Не ми трябват доказателства.

Делото бе отложено по искане на прокурора — трябвало му още време, за да разпита Хенри Осбърн, сега основен свидетел на обвинението. Трафорд Джилкс се възпротиви категорично и изтъкна пред съда, че клиентът му, вече човек на години, се е поболял заради лъжливите обвинения. Това не трогна ни най-малко съдията Прескот, който прие искането на обвинението и отложи делото с още един месец.

За Авел той мина мъчително бавно и два дни преди поредната дата той вече се бе примирил, че ще го признаят за виновен и ще го пратят за дълго в затвора. Точно тогава един от хората, наети в Чикаго от Х. Трафорд Джилкс, откри човека, представил се като Хари Смит — оказа се местен частен детектив, използвал чуждо име по категорично настояване на клиента си, адвокатска кантора от Ню Йорк. На Джилкс му струвало хиляда долара и още двайсет и четири часа, докато Хари Смит разкрие, че въпросната кантора се казва „Коен, Коен и Яблонс“.

— Адвокатът на Каин! — възкликна тутакси Авел.

— Сигурен ли сте? — учуди се Джилкс. — От онова, което знаем за Каин, оставам с впечатлението, че той е последният човек, който ще наема адвокат евреин.

— Навремето, когато купих от банката на Каин хотелите, някои от документите бяха съставени от човек на име Томас Коен. По една или друга причина банката бе наела двама адвокати, които да осъществят сделката.

— Какво да правя сега? — попита Джордж.

— Нищо — отсече Трафорд Джилкс. — Само това оставаше, в навечерието на делото да си имаме още неприятности. Чухте ли, господин Розновски?

— Да — потвърди Авел. — Ще се разправям с Каин, щом приключи делото. А сега, господин Джилкс, ме слушайте, и то внимателно. Върнете се незабавно при Осбърн и му кажете, че Хари Смит е продал папката на Уилям Каин, а той използва съдържанието й, за да си отмъсти и на двамата — наблегнете върху „и на двамата“. Обещавам ви, че щом чуе това, Осбърн няма да изрече и дума пред съда, каквото и да е обещал пред ония от Министерството на правосъдието. Хенри Осбърн е единственият човек по тая земя, който мрази Каин повече и от мен.

— Както кажете — отвърна Джилкс, който определено не бе съвсем убеден, — но ми се струва, господин Розновски, че трябва да ви предупредя: той и досега прехвърля цялата вина върху вас и не ни е помогнал с нищо.

— Обещавам ви, господин Джилкс. Разбере ли, че е замесен Каин, отношението му веднага ще се промени.

Х. Трафорд Джилкс си издейства разрешение да прекара същата вечер десет минути с Хенри Осбърн в неговата килия. Осбърн го изслуша, но не каза нищо. Адвокатът бе сигурен, че новината не е направила никакво впечатление на основния свидетел на обвинението, но реши да изчака до другата заран и чак тогава да съобщи на Авел Розновски. Предпочиташе клиентът му да се опита да поспи преди началото на делото, насрочено за следващия ден.

Четири часа преди съдебното заседание един от надзирателите, отишъл да занесе на Хенри Осбърн закуска в килията, го намери обесен. Осбърн висеше на вратовръзката с емблемата на Харвардския университет.

Заседанието започна без основния свидетел на обвинението, което отново поиска отлагане. След като изслуша поредната страстна пледоария на Х. Трафорд Джилкс за здравословното състояние на клиента му, съдията отхвърли искането. Обществеността следеше по телевизията и вестниците всяка дума от „делото срещу Чикагския барон“, за ужас на Авел в съдебната зала седеше и Зофя, дошла да позлорадства. След девет дни прения обвинението си даде сметка, че е на път да загуби, и предложи на Х. Трафорд Джилкс да се споразумеят. По време на почивката адвокатът обясни на Авел какво искат.