Джефри Арчър - Каин и Авел

— Кажете ми най-страшното, господин Джилкс. Дайте да не протакаме.

— Много съжалявам, господин Розновски — подхвана адвокатът. — Господин Новак ми спомена за Варшава.

— Това вече е минало, нека забравим за „ваше превъзходителство“. Можете да бъдете сигурни, че ако попитате сега Винсънт Хоган дали ме познава, той ще се направи, че не помни дори името ми. Хайде, господин Джилкс, какво ме чака?

— Към вас е отправено обвинение от седемнайсет точки, че сте подкупвали държавни служители в четиринайсет различни щата. Уговорих се с Министерството на правосъдието утре сутринта да ви задържат тук, в това жилище, не възразяват после да ви пуснат под гаранция.

— Чудничко, няма що! — възкликна Авел. — Ами ако докажат обвиненията?

— О, със сигурност ще докажат поне някои — потвърди делово Х. Трафорд Джилкс, — но докато Хенри Осбърн се укрива, ще им бъде доста трудно да ви осъдят по повечето от тях. Все пак, господин Розновски, трябва да се примирите, че независимо дали ви осъдят, името ви вече е опетнено.

— Това ми е ясно като бял ден — рече Авел и погледна към снимката си на първа страница в „Дейли Нюс“. — Узнайте, господин Джилкс, кой е купил папката от Хенри Осбърн. Наемете колкото хора ви трябват. Цената е без значение. Само разберете кой стои зад всичко това, и то бързо, защото ако се окаже, че е Уилям Каин, смятам да си разчистя окончателно сметките с този негодник.

— Не си навличайте още неприятности, имате си предостатъчно — предупреди го Х. Трафорд Джилкс.

— Не се притеснявайте — успокои го Авел. — С Каин всичко ще бъде законно.

— А сега, господин Розновски, слушайте ме внимателно. Забравете за Уилям Каин и помислете, че в скоро време ще застанете пред съда. Това ще е най-важното събитие в живота ви, освен ако не смятате да лежите десет години зад решетките. Днес не можем да направим почти нищо, лягайте си и се наспете. Междувременно аз ще пусна кратко изявление за пресата, в което ще отхвърля обвиненията и ще обясня, че разполагаме с данни, които напълно ви оневиняват.

— А разполагаме ли с такива данни? — намеси се обнадежден Джордж.

— Не — отвърна адвокатът, — но така ще спечеля малко време, през което да помисля. Няма да се учудя, ако господин Розновски прегледа имената в папката и установи, че никога не е имал преки отношения с хората, споменати в нея. Напълно възможно е Хенри Осбърн да е действал като посредник, без дори да уведомява господин Розновски какво точно прави. В такъв случай моята задача ще бъде да докажа, че като член на управителния съвет на хотелската верига Осбърн е превишил правата си. Ако все пак, господин Розновски, сте се срещали с хората, споменати в папката, трябва на всяка цена да ми кажете, защото можете да бъдете сигурен, че от прокуратурата ще ги призоват да свидетелстват срещу вас. А сега лягайте и поспете. Сигурно сте изтощен от пътуването. Утре рано сутринта ще бъда при вас.

В осем и половина на другата заран Авел бе задържан без много шум в жилището на дъщеря си от съдебния изпълнител към Южния съдебен окръг в Ню Йорк. По случай Деня на свети Валентин витрините на магазините бяха пъстро украсени и от това Авел се почувства още по-самотен. Джилкс се надяваше да е уредил всичко така, че да не се разчува за задържането, пресата обаче беше надушила отнякъде и когато пристигна в съда, Авел отново бе обкръжен от фотографи и репортери. Запроправя си път през навалицата — Джордж вървеше пред него, Джилкс — след тях. Седнаха в преддверието и зачакаха да ги повикат в съдебната зала.

Съдебното заседание трая само няколко минути и мина учудващо спокойно. Приставът прочете обвиненията, Х. Трафорд Джилкс ги отхвърли и настоя клиентът му да бъде пуснат под парична гаранция. Както се бяха споразумели, обвинението не възрази. Джилкс поиска от съдията Прескот най-малко три месеца, през които да подготви защитата. Съдията насрочи делото за седемнайсети май — поне привидно не прояви никакъв интерес, и премина към следващия случай.

Авел отново беше на свобода — свободата да застане пред журналистите и фотографските светкавици. Джордж бе наредил на шофьора да спре със запален двигател в долния край на стълбището и да остави вратата отворена. Той трябваше да прояви доста голямо умение, за да се отскубне от вироглавите репортери, решили да правят, да струват, но да се доберат до сензация. Свърна към Петдесет и седма улица в Ийст Сайд чак когато се увери, че те не са по петите им. По време на гонитбата Авел не пророни и дума. Щом пристигнаха, се обърна към Джордж и отпусна длан върху рамото му.