Джефри Арчър - Каин и Авел

В залата се възцари мълчание. Уилям бе убеден, че е победил, точно тогава обаче Джейк Томас поиска да узнае какви са взаимоотношенията му с Авел Розновски. Уилям се изненада, но се съгласи без колебание. Джейк Томас не го плашеше.

— Тази вендета между вас и Авел Розновски — заяви по-младият банкер — продължава вече трийсетина години. Смятате ли, че ако приложим вашия план, тя ще приключи?

— Какво още може да направи той? Какво още? — запъна се Уилям и огледа насъбралите се с надеждата да го подкрепят.

— Няма откъде да знаем, но при положение че държи осем на сто от акциите на банката, разполага с правомощия, не по-малки от вашите — заяви новоизбраният главен секретар на банката, който не бе посочен от Уилям и бе голям дърдорко. — Едно знаем със сигурност: никой от двамата явно не може да се откаже от тази лична вражда. Предложихте десет милиона, за да защитите финансовото ни положение, но ако Розновски наистина има последната дума при взимането на решения, ако е в правото си да свиква заседания и да определя дали ще се сливаме с други фирми, без да се съобразява с интересите на „Лестър“, това безспорно ще предизвика паника. Банката и свързаните с нея фирми, към които като директори имаме дълг, ще бъдат в най-добрия случай силно затруднени, а в най-лошия могат и да се сринат.

— Не, не — възрази Уилям. — Аз ще помогна с лични средства, така с лекота ще противодействаме на Розновски.

— Днес сме се събрали — продължи главният секретар, — за да решим дали изобщо има смисъл управителният съвет да му противодейства. Дали в крайна сметка не сме обречени да загубим?

— Не, ако покрия цената с лични средства — повтори Уилям.

— Това ще ни бъде само добре дошло — отбеляза Джейк Томас, — но сега не говорим за пари, банката е изправена пред много по-тежки проблеми. Ако наистина притежава достатъчно акции, за да се позове на точка седма от правилника, Розновски може да ни разиграва както си иска. Нищо чудно един прекрасен ден банката да не прави нищо друго, освен да се опитва да предугади следващия ход на Авел Розновски.

Джейк Томас изчака присъстващите да осмислят онова, което е казал. Уилям продължи да мълчи. Томас го погледна и допълни:

— А сега, господин председателю, съм длъжен да ви задам един много важен личен въпрос, който тревожи всекиго около тази маса, и се надявам да бъдете пределно откровен в отговора си, колкото и неприятен да е той за вас.

Уилям вдигна очи. Какъв ли щеше да бъде въпросът? Какво ли обсъждаха зад гърба му? Какво си въобразяваше този Джейк Томас? Усети, че губи инициативата.

— Ще отговоря на всички въпроси, зададени ми от управителния съвет — отсече той. — Не се страхувам от нищо и от никого — натърти възрастният банкер и погледна многозначително Джейк Томас.

— Благодаря ви — изрече по-младият мъж. — Господин председателю, имате ли нещо общо с папката, която е постъпила в Министерството на правосъдието във Вашингтон и заради която Авел Розновски е бил задържан и обвинен в измама, макар и да сте знаели, че той е сред най-крупните акционери на банката?

— Той ли ви каза това? — подвикна Уилям.

— Да, Розновски твърди, че е бил задържан единствено заради вас.

Известно време Уилям мълча — чудеше се какво да отговори, и погледна записките пред себе си. Те не му помогнаха особено. И през ум не му беше минавало, че ще му зададат такъв въпрос, но за двайсет и три години не бе лъгал никога управителния съвет. Късно му беше да започва тепърва.

— Да, имам нещо общо със задържането на господина — потвърди той, с което наруши тишината. — Информацията попадна у мен и отсъдих, че е мой дълг да я предам на Министерството на правосъдието.

— А как е попаднала у вас?

Уилям не отговори.

— Струва ми се, господин председателю, че всички знаем отговора на този въпрос — продължи Джейк Томас. — И не само това, съобщили сте на властите, без да уведомите управителния съвет, с което сте ни изложили на сериозна опасност. За да си отмъстите на Розновски, сте заложили на карта доброто ни име, нашите кариери, всичко, което банката олицетворява.

— Но Розновски се опитваше да ме разори — натърти Уилям и се усети, че вече крещи.

— И на свой ред вие, за да разорите него, сте изложили на опасност стабилността и доброто име на банката.

— Това е моята банка — каза Уилям.

— Банката не е ваша — напомни Джейк Томас. — Вие притежавате осем на сто от акциите, точно колкото и господин Розновски, и сега сте изпълнителен директор и председател на управителния съвет на „Лестър“, но въпреки това банката не е ваша, за да се разпореждате с нея, без да сте се допитали до другите директори.