Джефри Арчър - Каин и Авел

— В такъв случай съм длъжен да поискам от съвета вот на доверие — заяви Уилям. — Ще ви помоля да ме подкрепите срещу Авел Розновски.

— Не можем да гласуваме такъв вот — намеси се и главният секретар. — Нека гласуваме дали вие сте човекът, който при тези обстоятелства следва да ръководи банката. Толкова ли не разбирате, господин председателю?

— Така да бъде — рече Уилям и извърна очи. — Нека управителният съвет реши дали ще сложи най-позорно край на моята кариера и на близо четвъртвековната ми вярна служба, или ще се противопостави на заплахите на един престъпник с влязла в сила присъда.

Джейк Томас кимна на главния секретар на банката и той раздаде на всички членове на управителния съвет листчета, с които да гласуват. Уилям имаше чувството, че всичко вече е предрешено. Огледа един по един двайсет и деветимата мъже около заседателната маса. Лично бе посочил мнозина от тях, макар че имаше и такива, които познаваше съвсем бегло. Веднъж бе чул, че неколцина от по-младите членове на съвета подкрепяли открито Демократическата партия и Джон Кенеди. Някои го гледаха, други — не. Със сигурност щяха да го подкрепят, нямаше да допуснат Розновски да го победи. Най-малкото сега. „Много ви моля, оставете ме да си изкарам мандата като председател на съвета — каза си той наум, — после сам ще се оттегля без излишен шум. Само не и по този начин.“

Загледа как членовете на съвета връщат на главния секретар листчетата, с които са гласували. Той ги разгръщаше бавно едно по едно. В помещението се бе възцарила тишина, всички очи бяха обърнати към секретаря, който се зае да отваря последните листчета, като отбелязваше старателно всички „за“ и „против“ в двете колонки върху листа пред себе си. Уилям забеляза, че едната колонка е много по-дълга, но вече недовиждаше и не разбра коя от двете. И през ум не му беше минавало, че някой ден собственият му управителен съвет ще избира между него и Авел Розновски.

Главният секретар каза нещо. Уилям направо не повярва на ушите си. Беше изгубил доверието на управителния съвет със седемнайсет гласа „против“ и дванайсет „за“. Успя някак да се изправи. Авел Розновски го беше победил в последната битка. Всички продължиха да мълчат, докато Уилям излизаше от заседателната зала. Върна се в кабинета си, взе си палтото, поспря колкото да погледне за последно портрета на Чарлс Лестър, после тръгна бавно по дългия коридор и излезе през главния вход.

— Радвам се, че се върнахте, господин председателю — рече му портиерът. — Ще се видим утре.

Уилям знаеше, че няма да се видят никога вече. Обърна се и се ръкува с мъжа, който преди двайсет и три години му бе посочил къде се намира заседателната зала. Доста изненадан, портиерът му пожела „приятна вечер“ и го загледа как се качва за последно отзад на служебния автомобил.

Шофьорът го откара у дома и когато стигнаха Шейсет и осма улица в Ийст Сайд, Уилям се свлече на стъпалата пред къщата. Шофьорът и Кейт му помогнаха да влезе вътре. Кейт видя, че мъжът й плаче, и го прегърна.

— Какво има, Уилям? Какво се е случило?

— Изритаха ме от собствената ми банка — простена той. — Управителният съвет сне доверието си от мен. Точно когато бе най-важно, подкрепи Авел Розновски.

Кейт го заведе да си легне и цяла нощ бдя край леглото му. Той не пророни и дума. И не мигна чак до заранта.

В понеделник сутринта в „Уолстрийт Джърнъл“ излезе кратичко съобщение: „След състоялото се вчера заседание на управителния съвет Уилям Лоуел Каин подаде оставка като изпълнителен директор и председател на банка «Лестър».“

Не се споменаваше, че е напуснал толкова внезапно банката по здравословни или някакви други причини, не се намекваше и че синът му ще го замести в управителния съвет. Уилям беше наясно, че по Уолстрийт ще плъзнат какви ли не слухове и всички ще си помислят най-лошото. Седеше сам в леглото — вече не му се живееше.

Същия ден Авел прочете в „Уолстрийт Джърнъл“ съобщението, че Уилям Каин е подал оставка. Вдигна слушалката, набра телефонния номер на банка „Лестър“ и каза да го свържат с новия председател на управителния съвет. След няколко секунди чу гласа на Джейк Томас.

— Добро утро, господин Розновски.

— Добро утро, господин Томас. Обаждам се само да потвърдя, че тази сутрин ще пусна по пазарни цени всичките си акции в „Интерстейт Еъруейс“ и ще продам лично на вас за два милиона долара дела си от осем на сто в „Лестър“.

— Благодаря ви, господин Розновски. Много щедро от ваша страна.