Джефри Арчър - Каин и Авел

— Разбирам какво ви е, господин Розновски, ала пак съм на мнение, че е по-разумно да се срещнем и да обсъдим всичко. Има едно-две неща, за които съм сигурен, че не знаете.

— Например как сте измамили Хенри Осбърн и сте му задигнали половин милион долара ли, господин Каин?

Уилям направо онемя и бе на път да избухне, но и този път успя да се овладее.

— Не, господин Розновски, онова, което искам да обсъдим, няма нищо общо с господин Осбърн. Става дума за нещо лично, което засяга единствено вас. Въпреки това искам да знаете, че никога не съм мамил Хенри Осбърн и не съм му задигнал и цент.

— Хенри обаче твърди друго. Според него тъкмо вие сте виновен за смъртта на майка си и сте я вкарали в гроба, само и само да не му отпуснете заем. Струва ми се напълно правдоподобно, след като видях как се отнесохте с Дейвис Лерой.

Уилям не помнеше някога да му е било толкова трудно да се сдържи, затова мина доста време, докато отговори:

— Предлагам ви да изясним веднъж завинаги това недоразумение и да се срещнем на място, където никой няма да ни познае.

— Вече, господин Каин, е останало само едно място, където няма да ви познае никой.

— И кое е то? — попита Уилям.

— Небето — отвърна Авел и затвори.

— Свържете ме незабавно с Хенри Осбърн — нареди той на секретарката си.

Барабани с пръсти по писалището цели петнайсет минути, през които момичето се опитваше да открие конгресмена Осбърн — оказа се, че показвал Капитолия на свои избиратели.

— Ти ли си, Авел?

— Да, аз, Хенри, реших, че ще искаш да научиш пръв: Каин знае всичко, битката става открита.

— В какъв смисъл знае всичко? Смяташ ли, че знае и за мен? — попита притеснено Хенри.

— Знае, и още как, освен това знае за сметката, за дела, който съм купил от банка „Лестър“, и за „Интерстейт Еъруейс“.

— Откъде е научил? Само ние с теб знаем за сметката.

— И Къртис Фентън — прекъсна го Авел.

— А, да. Но той за нищо на света не би казал на Каин.

— Явно е пропял. Няма кой друг да му е казал. Не забравяй, че Каин работеше именно с Къртис Фентън, когато купих от банката хотелска верига „Ричмънд“. Както личи, през цялото време са поддържали връзка.

— Ама че работа!

— Ти май се притесни, Хенри.

— Ако Каин наистина знае всичко, играта загрубява. Предупреждавам те, Авел, той няма навика да губи.

— Аз също — отвърна другият мъж. — Уилям Каин не ме плаши, все пак държа всички козове. Като теглим чертата, колко от капитала на Каин притежавам?

— Доста голям пай. Шест на сто от акциите на банка „Лестър“ и десет на сто от „Интерстейт Еъруейс“, а също малки пакети от другите търговски дружества, които те представляват. Трябват ти още само два процента от „Лестър“, за да отговаряш на условията на точка седма от правилника, а Питър Парфит още си прави устата да ни продаде своя дял.

— Чудесно! — възкликна Авел. — За какво повече можем да мечтаем! Продължавай да обработваш Парфит, не забравяй, че не бързам, а Каин не може и да припари до него. Засега ще оставим Каин да умува какво още му кроим. Но докато не се върна от Европа, не предприемай нищо, чу ли! След телефонния разговор, който проведох днес сутринта с господин Каин, можеш да си сигурен, че това приятелче доста ще се попоти, а аз, Хенри, нямам от какво да се притеснявам. Ще го оставим да се мъчи като грешен дявол, нямам намерение да правя следващия ход, докато не съм напълно готов.

— Добре — рече Хенри. — Ще те държа в течение, в случай че възникне нещо обезпокоително.

— Проумей го най-после, Хенри, нямаме от какво да се притесняваме. Спипали сме натясно господин Каин, наистина ще му разкатаем фамилията.

— На драго сърце ще погледам — поободри се сенаторът.

— Понякога ми се струва, че мразиш Каин повече и от мен.

Хенри се засмя нервно.

— Приятно прекарване в Европа.

Авел затвори и загледан някъде в пространството пред себе си, се замисли за следващия си ход, като забарабани отново по писалището. Влезе секретарката.

— Свържете ме с господин Къртис Фентън от банка „Континентал Тръст“ — нареди й той, без да я поглежда.

Продължи да потропва с пръсти, все така вперил поглед пред себе си. След малко телефонът иззвъня.

— Фентън?

— Добро утро, господин Розновски, как сте?

— Закрийте всичките ми сметки във вашата банка.

Мъжът в другия край на линията не каза нищо.

— Чухте ли ме, Фентън?

— Да — отвърна смаяно банкерът. — Мога ли да попитам защо, господин Розновски?

— Защото, Фентън, Юда никога не ми е бил любимият апостол. От този миг нататък не сте член и на управителния съвет на хотелска верига „Барон“. В скоро време ще получите писмено потвърждение на разговора и указания в коя банка да прехвърлите сметките.