Джефри Арчър - Каин и Авел

— Да де, но няма да спечели нищо — отбеляза Тед Лийч. — Тъкмо обратното, ще изгуби доста пари.

— Повярвай, просто не си наясно с начина на мислене на Авел Розновски — напомни му Уилям. — Смел е като лъв, и да загуби, това не значи нищо за него. Все повече се убеждавам, че цели само едно: да ми отмъсти. Така е, ако продаде акциите си, ще претърпи загуби, но пак ще притежава хотелите, цели двайсет и един на брой. Знае, че ако котировките на акциите на „Интерстейт“ паднат главоломно, ние също ще пострадаме не на шега. Като банкери зависим от твърде неустойчивото доверие на хората, а само да рече, Авел Розновски може да направи когато си поиска това доверие на пух и прах.

— Успокой се, Уилям — помоли го Тони Симънс. — Още не се е стигнало чак дотам. Сега вече знаем какво е намислил Розновски, ще го държим под око и ако се наложи, ще му се противопоставим. Като начало трябва да се погрижим никой да не му продава акции на „Лестър“, ако първо не ги е предложил на теб. Банката ще те подкрепи, каквото и да предприемеш. Лично аз съм на мнение, че трябва да поговориш с Розновски, за да си изясните нещата. Така поне ще знаем доколко сериозен е в намеренията си и ще се подготвим.

— И ти ли, Тед, смяташ така? — попита Уилям.

— Да. Съгласен съм с Тони. Мен ако питаш, трябва да се свържеш лично с този тип. Ще бъде само в интерес на банката да разбереш доколко невинни са намеренията му.

Известно време Уилям мълча.

— Щом и двамата сте на такова мнение, ще взема да опитам — рече накрая той. — Трябва да добавя, че не съм съгласен с вас, но може би не съм безпристрастен, все пак това ме засяга лично. Дайте ми няколко дни да помисля какво да предприема и ще ви съобщя какво съм решил.

След като двамата заместник-председатели на управителния съвет излязоха от кабинета, Уилям продължи да седи сам и да мисли за обещанието, което е дал, убеден, че щом е забъркан и Хенри Осбърн, почти няма вероятност той да се спогоди с Авел Розновски.

Четири дни по-късно пак седеше сам в кабинета си — беше се разпоредил да не го безпокоят при никакви обстоятелства. Знаеше, че и Авел е в своя кабинет в нюйоркския „Барон“ — сутринта бе пратил човек в хотела с едничката задача да му съобщи веднага щом Розновски се появи. Той му беше звъннал, за да му предаде, че полякът е дошъл в осем и двайсет и седем, качил се е веднага в кабинета си на четирийсет и втория етаж и оттогава никой не го е виждал. Уилям вдигна слушалката и помоли телефонистката да го свърже с хотел „Барон“.

— Тук е „Барон“ в Ню Йорк.

— Господин Розновски, ако обичате — каза притеснено Уилям. Бяха го свързали със секретарката. — Търся господин Розновски — повтори вече по-твърдо.

— За кого да предам? — попита жената.

— Казвам се Уилям Каин.

Настъпи дълго мълчание — или на Уилям само му се стори, че е дълго.

— Не съм сигурна, че е тук, господин Каин. Нека проверя.

Поредното дълго мълчание.

— Господин Каин?

— Господин Розновски?

— Какво обичате, господин Каин? — попита много спокоен глас с едва доловим акцент.

Макар да бе обмислил внимателно първите си думи, Уилям пак усети, че говори доста притеснено.

— Донякъде съм разтревожен, господин Розновски, от дяла ви в банка „Лестър“ — подхвана той — и от силните позиции, които сте успели да завоювате в едно от търговските дружества, които представляваме. Може би е време да се срещнем и да обсъдим намеренията ви. Освен това искам да ви съобщя нещо лично.

Отново дълго мълчание. Уилям дори си помисли, че Авел е затворил.

— Не съществуват обстоятелства, Каин, при които подобна среща да е възможна. Вече знам достатъчно за вас, не ми се слушат оправданията ви за миналото. Внимавайте и ще разберете какви са намеренията ми, а те, господин Каин, са твърде различни от онова, което ще откриете в „Битие“. Един ден ще ви се прииска да скочите от дванайсетия етаж на някой от моите хотели, защото ще загазите не на шега с дела си в „Лестър“. Трябват ми още само два процента, за да отговарям на условията по точка седма от правилника на банката, а вие сам знаете какво означава това. Тогава може би за пръв път ще проумеете как се е чувствал Дейвис Лерой, докато месеци наред се е губил в догадки какво ли ще направи вашата банка с живота му. Сега е ваш ред няколко години да се губите в догадки как ще постъпя с вас, след като се сдобия с осемте процента.

Уилям се вцепени от думите на Авел Розновски, но въпреки че заудря с юмрук по писалището, си наложи да продължи спокойно: