Джефри Арчър - Каин и Авел

Накрая въпросът какво да прави с инвестиционната програма на Авел Розновски излезе от неговата власт.

В началото на 1951 година банката бе поканена да представлява една от новите американски въздухоплавателни компании — „Интерстейт Еъруейс“, на която Федералната авиационна служба бе предоставила разрешение да извършва полети между Източното и Западното крайбрежие. Компанията се обърна съм банка „Лестър“, когато трябваше да събере трийсетте милиона долара, изисквани като обезпечение след правителствените разпоредби.

Уилям бе на мнение, че си струва да подкрепят въздухоплавателната компания и начинанието, и посвети цялото си време на това да осигури чрез продажбата на ценни книжа трийсетте милиона. Като гарант банката впрегна всичките си сили, за да подкрепи фирмата. Това бе най-големият проект на Уилям, откакто се бе завърнал в „Лестър“, и когато се зае да осигури трийсетте милиона, той съзнаваше, че на карта е заложено доброто му име.

През юли бяха разгласени подробностите около пускането на акциите на фондовата борса и те бяха разграбени за броени дни. Уилям получаваше отвсякъде прещедри похвали колко добре се е справил. Самият той бе неописуемо щастлив, докато в следващия доклад на Тадиъс Коен не прочете, че десет на сто от акциите на въздухоплавателната компания са изкупени от една от фирмите на Авел Розновски.

Уилям разбра, че е крайно време да запознае Тед Лийч и Тони Симънс с най-големите си страхове. Помоли Тони да дойде в Ню Йорк, където покани двамата си заместници в своя кабинет и им разказа всичко за сагата с Авел Розновски и Хенри Осбърн.

— Защо ни казваш чак сега! — бе първата реакция на Тони Симънс.

— Докато бях в „Каин и Кабът“, Тони, съм си имал работа със стотици фирми като хотелска верига „Ричмънд“ и по онова време не съм и подозирал, че Розновски е толкова злопаметен и отмъстителен. Разбрах, че си е навил на пръста да ми отмъсти, чак когато купи десет на сто от „Интерстейт Еъруейс“.

— Дали не си прекалено мнителен? — намеси се и Тед Лийч. — В едно съм сигурен: неразумно е да съобщаваме и на другите членове на управителния съвет. Само това оставаше, банката да изпадне в паника.

— Така си е — подкрепи го Тони Симънс. — Защо не се срещнеш с този Авел Розновски — да се разберете като хората.

— Подозирам, че той очаква да направя точно това — отвърна Уилям. — Така вече ще бъде напълно сигурен, че банката се чувства под обсада.

— А няма ли да промени отношението си, ако му обясниш, че си направил всичко по силите си да убедиш банката да подкрепи хотелска верига „Ричмънд“, но че другите членове на управителния съвет не са искали и да чуят…

— Нямам причини да смятам, че той вече не го знае — натърти Уилям. — Както личи, знае всичко останало.

— И какво според теб банката трябва да направи с тоя Розновски? — попита Тед Лийч. — Определено не можем да му забраним да купува акции на „Лестър“, щом е намерил хора, готови да се разделят с тях. Ако тръгнем да ги изкупуваме, само ще си вкараме автогол, защото ще покачим стойността на акциите, които той вече притежава, и ще изложим на опасност финансовото си положение. Розновски сигурно потрива ръце. Ще налеем вода и в мелницата на Хари Труман, преди изборите демократите само това и чакат — някой шумен банков скандал.

— Давам си сметка, че не мога да направя почти нищо — отвърна Уилям, — но все пак трябваше да ви съобщя какви ги върши Розновски, в случай че реши да ни сервира поредната изненада.

— Все пак не изключвам възможността той да се ръководи от най-невинни подбуди и да те уважава като талантлив инвеститор — вметна Тони Симънс.

— Какви ги говориш, Тони! Знаеш, че е забъркан и вторият ми баща! Защо според теб Розновски го е наел — за да помогне на кариерата ми като банкер ли? Явно не разбираш за какво става въпрос. Наблюдавам този човек повече от двайсет години. Не е свикнал да губи — хвърля заровете, докато победи. Знам му и кътните зъби, сякаш им е роден брат. Той ще…

— Само не се поддавай на мания за преследване, Уилям. Лично аз очаквам…

— Да не се поддавам на мания за преследване ли? Припомни си, Тони, правилника на „Лестър“ и каква власт дава той на всеки, сдобил се с осем на сто от акциите на банката. Лично го съставих така, за да предпазя себе си и да не ме отстранят. Този тип вече притежава шест на сто и ако това не ти се струва страшно, не забравяй, че той може да помете за един ден „Интерстейт Еъруейс“. Достатъчно е да пусне за продажба всичките си акции наведнъж.