Джефри Арчър - Каин и Авел

— Барон Розновски — каза, докато му подаваше чашата, — отдавна се възхищавам на устрема, с който години наред отстоявате нашата кауза, и макар че не бележим особен напредък, вие сякаш не губите надежда.

— Защо да губя? Винаги съм смятал, че в Щатите е възможно всичко.

— Аз обаче се опасявам, бароне, че именно мъжете, на които се опитвате да повлияете, са допуснали това да се случи. Няма да си мръднат и пръста, за да освободят народа ни.

— Не ви разбирам, професоре — призна си по-младият мъж. — Защо да не ни помогнат?

Професорът се облегна на стола.

— Сигурно знаете, бароне, че американските войски са получили изричната заповед да не продължават настъплението на изток и да оставят руснаците да заграбят възможно най-много от Централна Европа. Патън щеше да навлезе в Берлин много преди руснаците, но Айзенхауер му е наредил да отстъпи назад. Колкото до самия Айзенхауер, той е получил такава заповед именно от нашите водачи във Вашингтон — същите, които се опитвате да убедите да върнат в Европа американските войски и оръжие.

— По онова време обаче те не са знаели в какво ще се превърне СССР. Тогава руснаците ни бяха съюзници. Признавам, през 1945 година се показахме прекалено слаби и направихме много отстъпки, но не американците предадоха полския народ.

Шимановски пак се облегна, затвори уморено очи и чак тогава каза:

— Жалко, барон Розновски, че не познавахте брат ми. Миналата седмица ми съобщиха, че преди половин година е умрял в съветски лагер като онзи, от който сте избягали.

Авел пристъпи към стареца, за да му изкаже съболезнованията си, той обаче го спря с ръка.

— Не, не казвайте нищо. Били сте в лагерите, знаете какво е там. Би трябвало пръв да разберете, че състраданието вече е неуместно. Докато другите дремят, бароне, трябва да променим света. — Известно време Шимановски мълча. — Именно американците пратиха брат ми в Русия.

Авел го погледна изумен.

— Американците ли? Как е възможно? Ако брат ви е бил пленен в Полша от руските войски…

— Брат ми не е бил пленяван в Полша. Беше пуснат от германски лагер край Франкфурт. Американците го държаха един месец, после го предадоха на руснаците.

— Не може да бъде! Защо ще го правят?

— Руснаците настояваха всички славяни да бъдат репатрирани колкото после да ги изтребят или поробят. Онези, които оцеляха по чудо при Хитлер, бяха избити от Сталин. Мога да докажа, че брат ми е бил цял месец в американския сектор.

— Той изключение ли е, или има и други като него? — поинтересува се Авел.

— Не, не е изключение, има много други — отвърна Шимановски, без да дава воля на чувствата си. — Стотици хиляди. Може би дори милион. Според мен така и няма да узнаем истинския им брой. Съмнявам се американците да са съхранили някакви документи от операцията.

— Защо никой не говори за това? Всички ще се ужасят, ако разберат, че ние, американците, сме изпращали освободените концлагеристи на сигурна смърт в Русия.

— Няма доказателства, от операцията не са се запазили никакви документи. Марк Кларк, Бог да го поживи, не се е подчинил на заповедта, някои от концлагеристите са били предупредени от приятелски настроени военни и са успели да се измъкнат, преди американците да ги пратят в лагерите. Сега обаче мълчат като гроб и няма да си признаят за нищо на света. Сред онези, които не са извадили такъв късмет, е и брат ми. Всъщност било каквото било, вече е твърде късно.

— Но американският народ трябва да научи истината. Ще създам комитет, ще издам брошури, ще държа речи. Конгресът със сигурност ще ни послуша, ако обясним какво точно е станало.

— Според мен, барон Розновски, тази лъжица е прекалено голяма дори за вашата уста.

Авел стана от стола.

— Не, не ви подценявам, приятелю. Но вие явно не сте наясно с начина на мислене на световните водачи. Щатите са се съгласили да предадат онези несретници, защото го е поискал Сталин. Сигурен съм, и през ум не им е минавало, че ще последват съдебни процеси, трудови лагери и екзекуции. Но сега вече навлизаме в следващото десетилетие, никой ли няма да признае, че косвено са виновни? Не, няма и след сто години. Дотогава всички, освен шепа историци, ще са забравили, че Полша е дала във войната повече жертви от която и друга държава на белия свят, включително Германия. Надявах се да стигнете до неизбежния извод, че трябва да участвате по-пряко в политиката.

— Мислил съм за това, но още не съм решил как да го направя.

— Имам мнение по въпроса, бароне, затова ще държим връзка. — Старецът се изправи бавно и прегърна Авел. — Междувременно не жалете сили, борете се всячески за нашата кауза, само не се изненадвайте, ако се натъкнете на затворени врати.