Джефри Арчър - Каин и Авел

Той посегна да я помилва, но на вратата се почука. Младичкият сервитьор им носеше кана кафе и бутилка „Реми Мартен“.

— Благодаря, Майк — рече Авел. — За тази вечер това е всичко.

— Дали? — подсмихна се Мелани.

Добре че келнерът бе чернокож, инак щеше да му проличи, че се е изчервил като домат. Той побърза да излезе.

Авел наля на младата жена от кафето и коняка. Седнала по турски на пода, тя отпи бавно от напитката. И на Авел му се щеше да седне така, но не можеше, затова се излегна до Мелани. Тя го замилва по косата и Авел плъзна плахо длан по бедрото й. Божичко, помнеше толкова добре невероятните й крака. При първата целувка Мелани изхлузи обувката си и бутна чашата с кафе върху персийския килим.

— Ами сега! — засуети се тя. — Съсипах ти персийския килим.

— Остави! — отвърна той, сетне пак я притегли към себе си и понечи да смъкне ципа на роклята й.

Мелани разкопча ризата му и както я целуваше, той се опита да я смъкне, но копчетата за ръкавели му пречеха, затова предпочете да помогне на младата жена да си съблече роклята. Тялото й не бе загубило нищо от красотата си, беше си точно такова, каквото Авел го помнеше, с тази разлика, че се бе поналяло. Какви стегнати гърди, какви дълги крака! Той се отказа да се бори с една ръка с копчетата за ръкавели, пусна Мелани и започна да се съблича, съзнавайки, че до прелестното й тяло сигурно изглежда доста грозноват. Надяваше се да е вярно онова, което бе чел за неустоимото въздействие на богатите мъже върху жените. Мелани го погледна, но за разлика от едно време не се смръщи. Авел я замилва нежно по гърдите и пораздалечи бедрата й. Персийският килим се оказа по-удобен от леглото. Сега бе ред на младата жена да се опита да се съблече, докато се целуват. Накрая и тя се отказа, отдръпна се и свали всичко, освен — по молба на Авел — жартиерите и найлоновите чорапи.

Чу я да стене и си даде сметка, че много отдавна не е изпитвал подобна наслада, а после и колко бързо е преминала тя. Известно време и двамата мълчаха — едвам си поемаха дъх.

Накрая Авел прихна.

— Защо се смееш? — попита го Мелани.

— А, просто така — отвърна той.

Всъщност се бе сетил за думите на доктор Джонсън колко смешна е всяка поза и колко мигновена — всяка наслада.

Легна отстрани на Мелани, а тя положи глава върху рамото му. Той с изненада усети, че вече не му се иска да лежи до младата жена, и се запита как ли да се отърве от нея, без да се държи грубо.

— Не мога да остана цяла нощ, Авел, утре сутринта имам важна среща и трябва да поспя поне малко. Само това оставаше да ми личи, че съм прекарала нощта на персийски килим.

— Наистина ли трябва да си тръгваш? — възкликна уж разочаровано той, макар че всъщност се зарадва.

— Съжалявам, скъпи, но се налага.

Тя стана и отиде в банята.

Авел я загледа как се облича, помогна й и да си вдигне ципа. Беше много по-лесно да го закопчае на спокойствие, отколкото да го разкопчава в суматохата. Преди да си тръгне, й целуна галантно ръка.

— Надявам се да се видим скоро — излъга я.

— И аз — рече Мелани, макар и да бе усетила, че Авел не е искрен.

Той затвори вратата и отиде при телефона до леглото.

— В коя стая е отседнала госпожица Мелани Лерой?

Известно време администраторката мълча, чуваше се как прехвърля регистрационните карти. Авел забарабани припряно по масичката.

— Нямаме в регистрациите жена с такова име — отвърна накрая служителката. — Имаме госпожа Мелани Сийтън от Далас, щата Тексас, пристигнала е тази вечер и си тръгва утре, господине.

— Да, за нея питам — каза Авел. — Впишете сметката на мое име.

— Както наредите.

Авел затвори и преди да си легне, дълго стоя под студения душ. Чувстваше облекчение, когато отиде да угаси лампата, осветявала първата му изневяра, и забеляза, че петното от кафе върху персийския килим е изсъхнало.

— Глупачка — каза на глас и щракна ключа.

След тази нощ Авел установи, че за няколко месеца върху килима са се появили доста петна от кафе, преобърнато било от келнерки, било от други нощни посетителки. Двамата със Зофя се отчуждаваха все повече. Виж, не бе предвидил, че жена му ще наеме частен детектив, който да го следи, и после ще подаде молба за развод. Сред поляците, приятели на Авел, почти нямаше разведени — дори и да имаха някакви проблеми в семейството, те просто се разделяха със съпругите си. Опита се да разубеди Зофя, тъй като знаеше, че полската общност няма да погледне с добро око на един развод, който би могъл да осуети все по-големите му обществени и политически амбиции. Ала Зофя беше непреклонна. Авел бе смаян, че жената, посрещнала толкова кротко неговия триумф, се превръща по израза на Джордж в същински малък дявол, когато е решила да си отмъсти.