Джефри Арчър - Каин и Авел

— Някой ден, господин Фентън, ще построя „Барон“ и във Варшава и тогава вече може би ще спра — отвърна Авел. — Натрих им носовете на швабите, но имам сметки за уреждане и с руснаците.

Банкерът се засмя. Чак вечерта, след като разказа за разговора на жена си, си даде сметка, че Авел Розновски не се шегува и наистина ще построи хотел и във Варшава.

— Какво става с банката на Каин?

Рязката смяна в тона на Авел Розновски стресна Къртис Фентън. Той се притесняваше, че полякът очевидно и досега обвинява Каин за трагичната смърт на Дейвис Лерой. Отвори папката и зачете:

— Акциите на „Лестър, Каин и сие“ са поделени между четиринайсет членове на семейство Лестър и шестима бивши или настоящи служители на банката, а самият господин Каин държи най-големия пакет — осем на сто.

— Някой от семейство Лестър иска ли да продаде своя дял? — поинтересува се Авел.

— Може би, стига да предложим подобаваща цена. Госпожица Сюзан Лестър, дъщеря на покойния Чарлс Лестър, ни дава основания да смятаме, че при определени условия би се разделила с акциите си, господин Питър Парфит, бивш заместник-председател на управителния съвет, също проявява интерес.

— Какъв процент държат?

— Сюзан Лестър притежава шест на сто от акциите, а Питър Парфит — едва две на сто.

— Колко искат за дяловете си?

Къртис Лестър отново се взря в папката, а през това време Авел прехвърли набързо последния годишен отчет и правилника на банката. Погледът му спря на точка седма.

— За своите шест на сто госпожица Сюзан Лестър иска два милиона долара, а господин Парфит държи да получи за дела си от две на сто един милион.

— Господин Парфит се е полакомил — отсече Авел. — Ще почакаме да огладнее. Изкупете незабавно акциите на госпожица Сюзан Лестър, без да разкривате кого представлявате, и веднага ми съобщете, ако господин Парфит размисли.

Банкерът се изкашля.

— Притеснява ли ви нещо, господин Фентън? — попита Авел.

Другият мъж се поколеба.

— Не, нищо — отвърна той не особено убедително.

— Оттук нататък възлагам сметката на човек, с когото ще се запознаете, ако вече не го познавате — Хенри Осбърн.

— Конгресменът Осбърн ли? — възкликна банкерът.

— Да, познавате ли го?

— Само по име — отвърна с едва доловимо неодобрение Фентън и сведе глава.

Авел не обърна внимание на неизреченото предупреждение. Знаеше прекрасно с каква слава се ползва Хенри, но бе на мнение, че си струва да поеме риска, докато той се справя с такава лекота със средния чиновник и му осигурява бързи политически решения. Да не говорим пък че и двамата бяха свързани от общата си омраза към Каин.

— Ще поканя господин Осбърн за член на управителния съвет на хотелска верига „Барон“, пряко натоварен с делата в банката на Каин. Това както винаги е строго поверително.

— Както желаете — рече покрусен Фентън и се запита дали да не сподели с Авел Розновски своите опасения.

— Съобщете ми веднага щом приключите сделката с госпожица Сюзан Лестър.

— Непременно, господин Розновски — каза банкерът, без да вдига глава.

Авел се върна в „Барон“. Хенри Осбърн вече го чакаше, за да обядват заедно.

— Конгресмене! — възкликна полякът, когато се срещнаха във фоайето.

— Бароне! — ахна и Хенри и двамата се засмяха, после се хванаха под ръка, влязоха в ресторанта и седнаха на ъгловата маса. — Как е жена ти, Авел?

— Прекрасно. А твоята, Хенри?

— Чудесно.

И двамата лъжеха.

— Какво ново-старо?

— Погрижих се за концесията, която искаше за Атланта — изшушука съзаклятнически другият мъж. — До няколко дни документите ще бъдат придвижени. Някъде в началото на месеца можеш да започваш строежа на „Барон“ в Атланта.

— Ей, да не сгазим лука?

— Не бери грижа за това! Не вършим нищо, което не биха направили и конкурентите ти… Уверявам те, Авел — засмя се Хенри Осбърн.

— Дано, Хенри. Не искам да си имам неприятности със закона.

— Не се притеснявай! — възкликна Хенри. — Пък и само ние с теб знаем за какво точно става въпрос.

— Чудесно! — зарадва се Авел. — През годините си ми вършил много услуги и аз смятам да те възнаградя. Нали нямаш нищо против да станеш член на управителния съвет на хотелска верига „Барон“?

— Ще бъда поласкан, Авел.

— Я не се занасяй. Знаеш, че ако не беше ти да ми помогнеш с тия разрешителни в щатската и градската управа, нямаше да стигна доникъде. Никога не съм имал време да се занимавам с разни политици и писарушки. Пък и те предпочитат да си имат работа с възпитаник на Харвардския университет, нищо че вместо да отваря вратите, той ги изритва с крак.