Джефри Арчър - Каин и Авел

Още не влязъл в банката, Уилям отново потъна във водовъртежа на проблемите й. Сега американските банки се управляваха от ново поколение, калено във войната, предприемчиво и свикнало да се придвижва бързо, зорко наблюдавано от президента Труман, човека, изненадващо спечелил повторно президентските избори, след като светът бе осведомен, че следващият президент със сигурност ще се казва Дюи. „Чикаго Трибюн“ не се ограничи с предвижданията и стигна дотам да оповести, че Дюи е победил в изборите, въпреки това Хари С. Труман си остана втори мандат в Белия дом. Уилям знаеше за дребния бивш сенатор от щата Мисури само онова, което пишеха по вестниците, и като заклет републиканец се надяваше, че неговата партия ще излъчи човек, който да поведе достойно кампанията през 1952 година.

Пристигна първият доклад, изготвен от Тадиъс Коен. Авел Розновски още търсел акции на банка „Лестър“ и се бил обърнал към всички наследници, но само Сюзан Лестър се била съгласила да продаде дела си. Когато адвокатът на Уилям я потърси, тя го отпрати, така той и не разбра защо се е разделила с дела си от шест на сто. Единственото, което Коен успя да установи със сигурност, бе, че Сюзан Лестър не го е направила, тъй като е закъсала за пари.

— Адът гняв не таи — прошепна Уилям.

Докладът бе изпипан до най-малките подробности и бе пределно изчерпателен.

През май 1947 година Хенри Осбърн бил назначен за член на управителния съвет на хотелска верига „Барон“, за да отговаря за сметката в „Лестър“. И още по-важно, Авел Розновски бил успял да се сдобие с акциите на Сюзан Лестър така, че да не се разбере у кого точно са отишли те. Сега Розновски притежавал шест на сто от банка „Лестър“ и очевидно бил готов да брои най-малко още седемстотин и петдесет хиляди долара, за да изкупи и акциите на Питър Парфит, възлизащи на две на сто. Уилям знаеше прекрасно какво ще стане, ако Авел Розновски се сдобие с дял от осем на сто. Още по-притеснителен бе фактът, че в сравнение с „Лестър“ хотелите „Барон“ бележеха по-голям растеж и вече настигаха основните си конкуренти — веригите „Хилтън“ и „Шератон“. Уилям се запита дали не е разумно да съобщи на управителния съвет до какво се е добрал и дали да не се свърже с Авел Розновски. След няколко безсънни нощи се обърна за съвет към Кейт.

— Не предприемай нищо — рече му тя, — докато не се убедиш, че наистина е решил да те унищожи. Нищо чудно да се окаже, че това е буря в чаша вода.

— Но той се е сдушил с Хенри Осбърн, можеш да бъдеш сигурна, че бурята няма да се ограничи в чаша вода — тук има нещо гнило. Само това оставаше, да седя със скръстени ръце и да чакам да разбера какво ми крои.

— Ами ако се е променил, Уилям? Все пак са минали двайсетина години, откакто си е имал работа с теб.

— Ал Капоне може би щеше да се промени, ако го бяха оставили да си излежи присъдата. Човек никога не може да бъде сигурен. И аз вече не знам какво да мисля.

Кейт не добави нищо, Уилям обаче се вслуша в съвета й и се ограничи с това да следи внимателно тримесечните доклади, изготвяни от Тадиъс Коен, и да се надява, че интуицията на жена му не я е подвела.

Хотелска верига „Барон“ спечели много от следвоенния разцвет в американската икономика. За пръв път от двайсетте години човек можеше да натрупа бързо пари — в началото на петдесетте хората вече започнаха да вярват, че сега това ще трае дълго. Но Авел не се задоволяваше само с финансовите успехи. С годините се притесняваше все повече за мястото на Полша в следвоенния свят и смяташе, че успехът не му позволява да е страничен наблюдател на онова, което става на шест хиляди и четиристотин километра. Как се беше изразил Павел Залески, консулът на Полша в Турция? А, да, че Авел може би ще доживее деня, когато родината му отново ще възкръсне от пепелищата.

Той правеше всичко по силите си, за да повлияе на Конгреса на САЩ и да го убеди да е по-настъпателен и да не се примирява с това, че Русия държи в желязна хватка сателитите си от Източна Европа. Докато гледаше как марионетните правителства се сменят едно подир друго, Авел започна да си мисли, че е рискувал напразно живота си. Запретна се да лобира сред политиците във Вашингтон, да се среща с журналисти, да дава вечери в Чикаго, Ню Йорк и други градове, където живееха много преселници поляци, докато всички не започнаха да слагат знак за равенство между Чикагския барон и полската кауза.

Доктор Теодор Шимановски, навремето професор по история в Краковския университет, помести в списание „Фрийдъм“ огромен материал, който бе посветен на „Битката за признание“, водена от Авел, и това го накара да се свърже с вече възрастния професор и да го попита с какво още може да помогне. Когато влезе в кабинета на Шимановски, бе изумен колко крехък изглежда старецът и същевременно колко яростен е в убежденията си. Той посрещна Авел много радушно и му наля водка „Данциг“.