Джефри Арчър - Каин и Авел

Авел се посъветва с адвоката си и за втори път установи колко много сервитьорки и гостенки на хотела, чийто сметки е поел, са минали за година през жилището му. Предаде се и единственото, за което се заинати, бяха родителските права над вече тринайсетгодишната Флорентина, първата истинска любов в живота му. След дълга битка Зофя склони той да й брои половин милион долара, да й преотстъпи къщата в Чикаго и да й разреши да се вижда с дъщеря си в края на последната седмица от месеца.

Авел се премести за постоянно в Ню Йорк, а Джордж му лепна прякора Чикагския барон в изгнание, тъй като той тръгна да обикаля надлъж и шир Америка, за да наглежда строежите на новите си хотели, и се отбиваше в Чикаго само когато му се налагаше да се види с Къртис Фентън.

Писмото беше оставено върху масичката до фотьойла на Уилям в хола. Както беше по халат, той го четеше за трети път, опитвайки се да проумее за какво му е на Авел Розновски да изкупва акции на банка „Лестър“ и защо е назначил Хенри Осбърн за член на управителния съвет на хотелска верига „Барон“. Реши, че не може да си позволи и занапред да се губи в догадки, и вдигна телефона.

Новият господин Коен се оказа по-младо копие на баща си. Когато дойде на Шейсет и осма улица в Ийст Сайд, не му се наложи да се представя — бе започнал да оплешивява и да побелява точно на същите места, както възрастния адвокат, а тантурестото му тяло бе вместено в сходен, може би дори в същия костюм. Уилям го погледна изумено, но не само защото беше одрал кожата на баща си.

— Не ме помните, господин Каин — рече посетителят.

— Господи! — възкликна Уилям. — Онзи прочут спор в Харвардския университет. Хиляда деветстотин двайсет и…

— Двайсет и втора година. Вие спечелихте и жертвахте членството си в клуба.

Домакинът прихна.

— Може би ще се справим по-добре, ако сме в един отбор, стига вашата разновидност на социализма да ви позволява да представлявате един неприкрит капиталист.

Стана от фотьойла и се ръкува с Тадиъс Коен. За миг и двамата изпитаха чувството, че още са студенти. Уилям се усмихна.

— Така и не успях да ви почерпя истински в университетския клуб. Какво да ви налея?

Тадиъс Коен му отказа.

— Не пия — отвърна и примига все така обезоръжаващо, както преди години. — Пък и, да ви призная, сега аз също съм неприкрит капиталист.

Оказа се, че прилича не само външно на баща си, а и е не по-малко умен и прозорлив от него. Той изложи най-подробно всичко, съдържащо се в папката за Розновски и Осбърн, после погледна домакина си. Уилям му обясни какво точно иска оттук нататък.

— Доклад, който да получа незабавно и който, както досега, да постъпва регулярно на всеки три месеца. Отново изключително важно е всичко да си остане между нас. Защо Авел Розновски изкупува акции на банката? И досега ли смята, че аз съм виновен за смъртта на Дейвис Лерой? Продължава ли битката с „Каин и Кабът“, въпреки че вече сме част от „Лестър“? Каква е ролята на Хенри Осбърн във всичко това? Ще помогне ли, ако се срещна с Розновски и му обясня, че не аз, а банката е отказала да подкрепи хотелска верига „Ричмънд“?

Писалката на Тадиъс Коен записваше трескаво, точно както навремето и перото на баща му.

— Трябва да отговорите възможно най-бързо на тези въпроси, за да реша дали да уведомя управителния съвет.

Тадиъс затвори куфарчето със същата свенлива усмивка, както баща си.

— Наистина съжалявам, че имате такива неприятности още преди да сте се възстановили напълно. Ще се свържа с вас веднага щом проверя фактите. — На прага адвокатът поспря. — Възхищавам ви се за всичко, което сте направили при Ремаген.

През следващите месеци Уилям бързо си възвръщаше силите и самочувствието, а белезите по лицето и гърдите му почти не личаха. Всяка вечер Кейт седеше до него и докато той се унесеше, нашепваше:

— Благодаря на Бога, задето пощади живота ти.

Ужасното главоболие и белите петна в паметта останаха в миналото, дясната му ръка позаякна. Кейт не искаше и да чуе мъжът й да се върне на работа и настоя първо да направят екскурзия с кораб до Карибите. С жена си Уилям си почина така, както не бе почивал от онези две седмици, които бяха прекарали заедно в Лондон. Тя пък бе неописуемо доволна, че на кораба няма банки, с които мъжът й да сключва сделки, макар и да се притесняваше, че ако екскурзията продължи още седмица, той ще вземе да купи плавателния съд, за да го прибави към авоарите на „Лестър“, и ще обнови екипажа, маршрутите, разписанието, дори начина, по който „лодката“, както Уилям упорито наричаше огромния лайнер, плава. Когато се прибраха на пристанището в Ню Йорк, той бе със силен загар и вече не го свърташе на едно място. Този път Кейт не успя да го разубеди да не тръгва веднага на работа.