Джефри Арчър - Каин и Авел

— С хотелиерство — отвърна той и разправи на офицера патилата си по време на предишната война.

Без да казва нищо, сержантът го изгледа мълком — Авел беше висок метър шейсет и осем и тежеше близо осемдесет и шест килограма. Ако беше обяснил, че всъщност е Чикагския барон, сержантът сигурно нямаше да се усъмни в разказа му за военнопленническия лагер и бягството, Авел обаче предпочете да не споменава това, така че към него да се отнасят както към останалите му сънародници.

— Утре сутринта трябва да се явите на медицински преглед — бе единственото, което сержантът каза в края на монолога му, сетне добави, сякаш го смяташе за свой дълг: — Благодаря, че пожелахте да се запишете доброволец.

На другия ден се наложи Авел да чака още няколко часа, докато мине на медицински преглед. Лекарят не прояви особен такт, когато заговори за общото му физическо състояние. Досега заради положението и успеха си — Авел бе защитен от подобни подмятания. Подейства му като студен душ, когато лекарят го обяви за негоден за действителна служба.

— Страдате от свръхтегло, зрението ви е лошо, сърцето — слабо, на всичко отгоре куцате. Да ви призная, Розновски, вие сте си направо негоден. Не можем да водим в битка войници, които още преди да са открили врага, ще вземат да получат сърдечен пристъп. Това не означава, че не можем да използваме дарбите ви. Ако проявявате интерес, в тази война има много работа за деловодители.

На Авел му идеше да го удари, той обаче знаеше, че това няма да му помогне да се добере до униформата.

— Не, благодаря ви… господине — каза той. — Искам да се бия с германците, а не да им пращам писма.

Вечерта се прибра в хотела оклюмал, но изпълнен с решимост — знаеше, че още не всичко е загубено. На следващия ден опита отново и отиде при друг офицер от наборната комисия, но се върна в „Барон“ със същия резултат. Вярно, вторият лекар бе малко по-любезен, ала се изказа не по-малко категорично за физическото му състояние и също го обяви за негоден за войнска служба. Авел проумя, че при сегашното му здравословно състояние никой няма да го пусне да се сражава.

На другата заран намери на Петдесет и седма улица в Уест Сайд спортна зала и плати на частен треньор да му помогне. Всеки божи ден в продължение на три месеца смъкваше килограми и укрепваше. Боксираше се, бореше се, тичаше, скачаше, вдигаше тежести и гладуваше. Смъкна теглото си до седемдесет килограма и треньорът го увери, че никога няма да бъде по-слаб или да се радва на по-добро здраве.

Авел се върна при първия офицер от наборната комисия и попълни същия формуляр, но вече с името Владек Кожекевич. Този път сержантът — различен от първия — бе много по-отзивчив, а лекарят, който го подложи на подробен медицински преглед, накрая го одобри за резерва и му каза да чакал да го повикат.

— Но аз искам да замина веднага за фронта — настоя Авел. — И да се сражавам срещу тия негодници.

— Ще ви потърсим, господин Кожекевич — обеща сержантът. — Бъдете готов и не губете форма. Не се знае кога ще опрем до вас.

Авел си тръгна, вбесен, задето пращат веднага на фронта по-млади, по-слаби американци, и докато излизаше, се блъсна във висок снажен мъж в униформа със звездички на раменете.

— Извинявайте, господине — рече Авел и хвърли един поглед назад.

— Младежо! — повика го генералът.

Авел продължи по пътя си, защото реши, че генералът се обръща към друг — макар да беше едва на трийсет и пет години. Не помнеше откога не бяха го наричали „младежо“.

Генералът опита отново.

— Младежо! — извика той малко по-силно.

Този път Авел се обърна.

— Мен ли викате?

— Да, вас, господине.

Авел отиде при генерала.

— Заповядайте в кабинета ми, господин Розновски.

„Да го вземат мътните! — ядоса се Авел. — Този ме позна и сега никой няма да ме пусне да се сражавам във войната.“ Оказа се, че временният кабинет на генерала е в задната част на сградата и се помещава в тясна стаичка с два дървени стола, олющена зелена боя и отворена врата. Авел не би допуснал и последният служител в някой от хотелите „Барон“ да работи в такава обстановка.

— Господин Розновски — подхвана генералът, който излъчваше огромна енергия, — казвам се Марк Кларк и съм командващ на Пета армия във въоръжените сили на САЩ. Току-що идвам на еднодневна инспекция от остров Гъвърнърс и наистина бях приятно изненадан, когато буквално налетях на вас. Отдавна съм ваш почитател. Животът ви е твърде поучителен за всеки американец. А сега ми кажете какво търсите в сградата на наборната комисия.