Джефри Арчър - Каин и Авел

„Дано все някой знае какво става между тях двамата. Лично аз не проумявам нищичко“, добави той наум.

Авел продължи:

— В тримесечните доклади бих искал да включвате подробности за всяко официално изявление, направено от „Лестър“, и кои фирми имат отношение към него.

— Добре, господин Розновски.

— Благодаря ви, господин Фентън. Между другото, маркетинговият отдел ми препоръчва да открия нов хотел от веригата „Барон“ и в Монреал.

— Войната не ви ли притеснява, господин Розновски?

— Не, разбира се. Ако германците стигнат до Монреал, всички ние, включително „Континентал Тръст“, можем да пускаме кепенците. Последния път им разказахме играта, и този път ще ги победим. Единствената разлика е, че сега ще участвам и аз. Приятен ден, господин Фентън.

„Дали някога ще разбера какво му се върти в главата на Авел Розновски?“, запита се Къртис Фентън, докато затваряше телефона. Мислите му отново се върнаха към първата молба на Авел — за дяловете в „Лестър“. Тя го стряскаше още повече. Уилям Каин вече не бе свързан по никакъв начин с Розновски, но Фентън се притесняваше докъде ли ще се стигне, ако клиентът му се сдобиеше с голям пакет от акциите в „Лестър“. Реши сега-засега да не изказва мнението си пред Розновски — надяваше се все някой ден един от двамата да му обясни какво са намислили.

Авел също се колебаеше дали да казва на Къртис Фентън защо смята да купува акции в „Лестър“, после обаче стигна до извода, че колкото по-малко хора знаят за намеренията му, толкова по-добре.

Временно забрави за Уилям Каин и помоли секретарката да намери Джордж, който сега бе заместник-председател на управителния съвет на хотелска верига „Барон“. Той беше израснал заедно с Авел и сега бе най-довереният му човек. Както седеше в кабинета си на четирийсет и втория етаж в хотел „Барон“ в Чикаго, Авел погледна надолу към езеро Мичиган, към онова, което всички наричаха Златния бряг, но мислите му отново го върнаха към Полша. Дали някога щеше са доживее да види пак своя замък, който сега се намираше на територията на Русия, под контрола на Сталин. Знаеше, че никога няма да отиде да живее в Полша, но пак искаше да му върнат замъка. При мисълта, че германците или руснаците отново са завзели достолепния му дом, му се прииска да… Точно тогава влезе Джордж.

— Викал си ме, Авел.

Единствен той в цялата верига говореше на малко име с Чикагския барон.

— Да, Джордж. Как мислиш, ако замина за няколко месеца, ще се справиш ли с управлението на хотелите?

— То се знае, че ще се справя — отвърна другият мъж. — Защо? Да не би най-сетне да отиваш на почивка? Отдавна си си го обещал.

— Не, отивам на война — отговори Авел.

— Моля?! — възкликна Джордж. — Моля? — повтори той.

— Утре сутринта отивам в Ню Йорк, за да се запиша доброволец.

— Ти си превъртял! Ще вземат да те убият.

— Не, намеренията ми са други — аз да убия няколко шваби — отвърна Авел. — Тия негодници не ми видяха сметката първия път, няма да го допусна и сега.

Джордж продължи да настоява, че Щатите ще спечелят войната и без Авел. Зофя също възропта — тръпки я побиваха само при мисълта за война, а Флорентина, която току-що бе навършила осем години, се разрева. Тя не знаеше какво точно означава „война“, затова пък разбираше, че баща й няма да го има много дълго.

Въпреки това на другия ден Авел хвана първия самолет за Ню Йорк. Всички американци като че ли се бяха устремили в различни посоки и той завари града гъмжащ от младежи в защитни униформи, които се сбогуваха с родители, любими и съпруги — уверяваха се взаимно, че войната ще свърши до няколко седмици, но никой не вярваше в това.

Авел пристигна в нюйоркския „Барон“ тъкмо за вечеря. Ресторантът беше пълен с младежи, момичетата се притискаха отчаяно до войници, матроси и пилоти, а Франк Синатра пееше под съпровода на бигбенда на Томи Дорси. Докато гледаше как младежите танцуват на дансинга, Авел се запита кога ли мнозина от тях пак ще имат възможност да изживеят вечер като тази. Спомни си Сами и разказа му как е станал оберкелнер в хотел „Плаза“. Тримата му шефове се бяха завърнали от Западния фронт с общо един крак на тримата. Никой от младежите нямаше и представа какво всъщност е война. Авел не се присъедини към веселбата — ако това изобщо беше веселба. Качи се в стаята си.

На заранта си облече евтин тъмен костюм и отиде в наборната комисия на Таймс скуеър. Бе дошъл да се запише доброволец именно в Ню Йорк, защото се притесняваше, че все някой в Чикаго ще го познае и като нищо ще го пратят да търка столовете в някоя канцелария. Помещението на наборната комисия бе още по-препълнено и от дансинга предната вечер, тук обаче никой не се притискаше към никого. Авел вися цяла сутрин колкото да попълни формуляр, с който в кабинета си би могъл да приключи и за три минути. Веднага му направи впечатление, че всички други доброволци изглеждат по-здрави и годни за служба от него. После чака още два часа на опашка, за да разговаря със сержанта, който го попита с какво си вади прехраната.