Джефри Арчър - Каин и Авел

През първата година, когато Уилям бе председател на „Лестър“, печалбите на банката се увеличиха, макар и не с много, но за втората той предвиждаше сериозно покачване.

После, на 1 септември 1939 година Хитлер нахлу в Полша.

Сред първите реакции на Уилям бе да се сети за Авел Розновски и за новия хотел от веригата „Барон“ на Парк авеню, вече налагащ се като перлата на Ню Йорк. От докладите, които Томас Коен му предоставяше на три месеца, се виждаше, че Розновски набира все по-голяма мощ, макар че последното му хрумване да разшири веригата и да обхване с нея и Европа, сигурно щеше да го върне малко назад. Коен все така не откриваше пряка връзка между поляка и Хенри Осбърн, макар и да признаваше, че му е все по-трудно да проверява всички факти, до които е успял да се добере.

Уилям беше на мнение, че Щатите никога няма да се забъркат във водена в Европа война, въпреки това обаче не закри клона на „Лестър“ в Лондон, за да покаже на чия страна е, нито пък продаде дванайсетте хиляди акра в Хампшър и Линкълншър — и през ум не му минаваше да го прави. Затова пък Тони Симънс му съобщи от Бостън, че възнамерява да затвори лондонския клон на „Каин и Кабът“. Уилям използва като повод трудностите, възникнали в Лондон заради войната, за да посети любимия Бостън и да се срещне с Тони.

Сега срещите на двамата председатели на управителни съвети преминаваха изключително непринудено и приятелски, тъй като нямаха причини да се смятат за конкуренти. Всъщност, видеха ли се, бързаха да обменят нови идеи. Както Тони бе предсказал, след като Уилям оглави „Лестър“, „Каин и Кабът“ изгуби някои от най-важните си клиенти, но Уилям винаги съобщаваше на Тони, ако някой стар клиент решеше да прехвърли банковата си сметка, и никога не го насърчаваше да го прави. Този път седнаха да обядват на ъглова маса в „Лок-Обър“ и Тони почти веднага потвърди, че смята да закрие лондонския клон на „Каин и Кабът“.

— Първата причина, която ще изтъкна, е съвсем проста — подхвана той, след като отпи от вносното бургундско, очевидно без да се замисля и за миг, че германският ботуш сигурно ще изпотъпче лозите във Франция. — Според мен банката ще загуби пари, ако не съкратим разходите и не се изтеглим от Англия.

— Дума да няма, ще претърпите известни загуби — съгласи се Уилям, — но сме длъжни да подкрепим британците.

— Защо? — учуди се Тони. — Ние все пак сме банка, а не клуб на запалянковците.

— Великобритания, Тони, не е бейзболен отбор, а народ, на който дължим цялото си наследство…

— Защо не станеш политик? — прекъсна го Тони. — Вече започвам да си мисля, че с това банкерство само си пилееш дарбите. Все пак има далеч по-важна причина да закрием клона. Ако Хитлер нахлуе във Великобритания, както нападна Полша и Франция — а аз съм сигурен, че се кани да направи точно това, — фашистите ще сложат ръка на банката и ние ще изгубим до последното пени всичко, което имаме в Лондон.

— Само през трупа ми — отсече Уилям. — Ако Хитлер посмее да стъпи на британска земя, Щатите още същия ден ще се включат във войната.

— Никога няма да се включат — възрази Тони. — Нали Франклин Д. Рузвелт заяви, че „ще помагаме всячески, но без да участваме пряко в бойните действия“. Пък и американците, ветерани в Първата световна война, ще вдигнат врява до бога.

— Не ги слушай тия политици — посъветва го Уилям. — Особено пък Рузвелт. Каже ли „никога“, това означава не днес или най-малкото не тази сутрин. Спомни си само какво ни убеждаваше и Уилсън през 1916 година.

Тони се засмя.

— Кога, Уилям, ще се кандидатираш за Сената?

— Това е въпрос, на който преспокойно мога да отговоря: „Никога!“.

— Уважавам чувствата ти, Уилям, но наистина държа да се изтеглим от Лондон.

— Ти си председател на управителния съвет — натърти другият банкер. — Ако съветът те подкрепи, можеш да закриеш още утре лондонския клон, а аз няма да се възползвам от положението си, за да се противопоставям на решение, взето с мнозинство.

— Докато не слееш двете банки и не започнеш ти да взимаш решенията.

— Казах ти вече, Тони, докато ти си председател на управителния съвет, няма да се опитвам да го правя. Нямам намерение да престъпвам дадената дума.

— Да де, но аз съм на мнение, че сме длъжни да се слеем.

— Моля? — възкликна Уилям. Направо не повярва на ушите си и разплиска по покривката бургундското. — Божичко, Тони! Едно ще ти кажа: ти си непредсказуем.

— Както винаги, Уилям, отстоявам интересите на банката. Помисли за миг какво е положението днес. Сега Ню Йорк е повече от всякога средище на американските финанси, а когато Хитлер превземе Англия, градът ще стане средище на световните финанси, затова „Каин и Кабът“ трябва да присъства там. Освен това, ако се обединим, ще създадем по-цялостна институция, защото сме се специализирали в области, които взаимно се допълват. „Каин и Кабът“ открай време финансира корабостроенето и тежката промишленост, където „Лестър“ почти не присъства. И обратното, вие често сте гарант при издаването на ценни книжа, с които ние почти не се занимаваме. Да не говорим пък че в доста градове клоновете ни се дублират.