Джефри Арчър - Каин и Авел

— Казвам се Рупърт Корк-Смит — представи се той с едва доловим английски акцент.

Уилям се изправи да го посрещне. Корк-Смит бе най-възрастният член на управителния съвет. Бялата му коса, дългите бакенбарди и тежкият златен часовник идваха от друга епоха, затова пък в банковите среди старецът бе пословичен със своята почтеност и неподкупност. Никой не настояваше Рупърт Корк-Смит да се подписва под един или друг договор — можеше да разчита на неговата дума. Старецът се взря решително в очите на младия банкер.

— Гласувах срещу вас, драги ми господине, и съвсем естествено е да очаквате до един час оставката ми върху писалището си.

— Защо не седнете, господине? — покани го учтиво Уилям.

— Благодаря ви, драги ми господине — отвърна другият мъж.

— Ако не ме лъже паметта, познавали сте се с баща ми и дядо ми.

— Имах тази привилегия. Следвали сме заедно с дядо ви в Харвардския университет. И досега ми е мъчно за баща ви — да загине толкова трагично!

— А Чарлс Лестър? — попита Уилям.

— Той бе най-добрият ми приятел. Последната му воля още не ми дава мира, но да ви призная, страдам от угризения на съвестта. Не беше тайна, че няма да подкрепя Питър Парфит. Бих предпочел председател на управителния съвет да стане Тед Лийч, но тъй като през този живот не съм се въздържал в нищо, реших, че съм длъжен да застана зад кандидата, изправил се срещу вас — не мога да гласувам за човек, когото никога не съм виждал.

— Възхищавам се на откровеността ви, господин Корк-Смит, сега обаче ми предстои да ръководя банка. В момента аз имам много по-голяма нужда от вас, отколкото вие — от мен, и като по-млад ви моля да не напускате.

Старецът вдигна глава и се взря в очите на Уилям.

— Не знам дали ще се получи нещо, млади момко. Невъзможно е за един ден да променя становището си — каза Корк-Смит, както държеше с две ръце бастуна.

— Дайте ми половин година, драги ми господине, и ако и тогава сте на същото мнение, няма да ви спирам.

Известно време и двамата мълчаха, накрая Корк-Смит рече:

— Чарлс Лестър се оказа прав: вие сте достоен син на Ричард Каин.

— Ще продължите ли да служите на банката, уважаеми господине?

— Да, ще продължа, млади момко. Нали знаете, няма по-голям глупак от стария глупак.

Подпрян на бастуна, Рупърт Корк-Смит бавно се изправи. Уилям се завтече да му помогне, той обаче го спря с ръка.

— Успех, момчето ми. Можеш да разчиташ на безусловната ми подкрепа.

— Благодаря ви, господине.

Уилям отвори вратата колкото да види Питър Парфит, който чакаше в коридора. Двамата не си казаха нищо, докато Рупърт Корк-Смит не се отдалечи. Сетне Питър Парфит нахълта в кабинета.

— Е, опитах и загубих. Нямам какво повече да направя — заяви той през смях. — Нали не ми се сърдиш, Бил? — протегна Парфит ръка.

— Не, не ви се сърдя, господин Парфит. Както правилно се изразихте, опитахте и загубихте, а сега ще подадете оставка и ще напуснете банката.

— Моля? — не повярва Парфит.

— Ще подадете оставка — повтори Уилям.

— Не е ли малко грубичко, Бил? Постъпката ми не е лично срещу теб, просто реших, че…

— Не ви искам в банката, господин Парфит. До довечера ще напуснете и няма да стъпвате повече тук.

— А ако не напусна? Притежавам доста голям дял от акциите, пък и се ползвам с подкрепата на мнозина членове на съвета. Освен това мога да те съдя.

— В такъв случай бих ви препоръчал, господин Парфит, да прочетете вътрешния правилник на банката. Днес сутринта отделих доста време, за да се запозная подробно с него.

Уилям взе книжката с кожена подвързия, която още бе на писалището пред него, и отгърна няколко страници. Намери абзаца, който сутринта си бе отбелязал, и зачете:

— Председателят на управителния съвет има правото да отстранява от длъжност всеки служител, в когото е загубил доверие. — Той вдигна очи. — Аз изгубих доверие във вас, господин Парфит, затова ще напуснете и ще получите заплатите си за две години напред. Ако обаче ме принудите да ви уволня, ще се погрижа да напуснете банката единствено с акциите, които притежавате. Сам избирайте.

— Няма ли да ми дадеш поне някаква възможност?

— Дадох ви я миналия петък вечерта, а вие ме заблудихте и измамихте. А това не са качества, които бих искал да притежава моят заместник. Какво ще правите, господин Парфит, сам ли ще напуснете, или да ви изритам оттук?

— Да те вземат мътните, Каин! Ще подам оставка.

— Чудесно. Сядайте и пишете.

— Не, трябва ми малко време, ще я представя утре сутринта — отсече Парфит и се запъти към вратата.