Джефри Арчър - Каин и Авел

— Или я подавате незабавно, или ви уволнявам — викна младият банкер.

Питър Парфит се поколеба, после се върна и се отпусна тежко на стола отстрани на писалището на Уилям. Той му връчи лист хартия с името на банката в горния край, подаде му и писалка. Парфит обаче извади своята и започна да пише. След като приключи, Уилям вдигна оставката и я прочете внимателно.

— Приятен ден, господин Парфит.

Питър Парфит си тръгна, без да казва нищо. След миг в кабинета влезе Тед Лийч.

— Викали сте ме, господин председателю.

— Точно така — потвърди младежът. — Искам да ви назнача за единствен заместник-председател на управителния съвет. Господин Парфит реши, че трябва да напусне.

— Виж ти! Пък на мен ми се струваше, че…

Уилям му подаде оставката. Тед Лийч я прочете и погледна новия си началник.

— На драго сърце ще стана единствен заместник-председател. Благодаря ви за доверието.

— Чудесно. Ще ви бъда признателен, ако през следващите два дни уредите да се срещна поотделно с всеки от членовете на управителния съвет. Започвам работа утре в осем сутринта.

— Ще имам грижата, господин Каин.

— Ще ви помоля да занесете на главния секретар оставката на господин Парфит.

— Както наредите, господин председателю.

— Казвам се Уилям, господин Парфит сгреши и тук.

Тед Лийч се усмихна плахо.

— Ще се видим утре сутринта… — Той се поколеба. — Уилям.

След като Лийч си тръгна, Уилям се разположи на стола на Чарлс Лестър и в неприсъщ за него пристъп на ликуване се въртя, докато не му прилоша. Сетне погледна през прозореца към Уолстрийт, прехласнат по гъмжилото, а също по другите големи американски банки и посреднически фирми. Сега вече беше част от всичко това.

— Божичко, вие пък кой сте? — ахна някаква жена зад него.

Уилям се обърна рязко и видя пред себе си застаряваща дама в строго облекло — изглеждаше доста раздразнена.

— Сигурно мога да ви задам същия въпрос — отвърна младежът.

— Аз съм секретарката на председателя — тросна се жената.

— Аз пък съм председателят.

През следващите няколко седмици се премести със семейството си в Ню Йорк, където нае къща на Шейсет и осма улица в Ийст Сайд. Пренасянето им отне повече време, отколкото бяха очаквали. През първите три месеца, докато се опитваше да се откъсне от Бостън, за да се посвети изцяло на работата в Ню Йорк, Уилям — който мечтаеше денонощието да има четирийсет и осем часа — установи, че е трудно да прекъсне напълно пъпната връв. Тони Симънс му помогна много. Чак сега Уилям започна да проумява защо Алан Лойд го е подкрепил за председател на „Каин и Кабът“ и за пръв път бе готов да признае, че Алан е бил прав.

Не след дълго животът на Кейт в Ню Йорк бе запълнен до последната минута. Вирджиния вече пълзеше из цялата стая и още преди майка й да е обърнала глава, се озоваваше в кабинета на Уилям, Ричард пък — да не остане по-назад от всички други малчугани в града, току врънкаше да му купели ново шушляково яке. Като съпруга на председателя на управителния съвет на нюйоркска банка Кейт бе длъжна редовно да дава коктейли и вечери и винаги успяваше да извърти нещата така, че някои директори и важни клиенти да получат възможността да останат насаме с Уилям, за да се посъветват с него или да изкажат мнение. Кейт се справяше с всичко с голямо обаяние и Уилям щеше да бъде признателен до гроб на отдел „Ликвидации“ в „Каин и Кабът“, задето благодарение на него се е сдобил с най-ценното в живота. Когато жена му му каза, че отново чака дете, единственото, което той попита, бе:

— Кога ли съм намерил време?

Вирджиния бе неописуемо щастлива от новината, макар и да не разбираше докрай защо мама е станала толкова дебела, докато Ричард отказваше да го обсъжда.

До половин година всички бяха забравили за сблъсъка с Питър Парфит и Уилям се бе наложил като неоспорим председател на управителния съвет на банка „Лестър“ и като човек, с когото всички в нюйоркските финансови кръгове са длъжни да се съобразяват. Минаха още няколко месеца, и той вече се питаше накъде да насочи оттук нататък усилията си. На трийсет и три години бе оглавил „Лестър“ и така бе постигнал целта на своя живот, но за разлика от Александър Македонски чувстваше, че има още светове, които да превзема, и нямаше нито времето, нито намерението да седи със скръстени ръце и да се окайва.

В края на първата година на Уилям като председател на съвета на „Лестър“ Кейт роди трето дете, пак момиченце, което кръстиха Луси. Уилям показа на Вирджиния, която вече бе проходила, как да люлее креватчето на Луси, докато Ричард, който скоро щеше да навърши пет години и да тръгне в детската градина към училище „Бъркли“, се възползва от появата на нов член в семейството, за да убеди баща си да му купи по-голяма бейзболна бухалка.