Джефри Арчър - Каин и Авел

Авел се зарадва най-вече на последните думи, защото си даде сметка, че Каин явно е загубил контролния пакет акции. Прочете още веднъж дописката. Откакто двамата бяха кръстосали шпаги, Каин очевидно се бе издигнал в живота, но същото можеше да каже и той, пък и имаше да урежда стари сметки с новоизбрания председател на банка „Лестър“.

През последните десет години хотелска верига „Барон“ жънеше небивал успех и Авел бе успял да се разплати с тайния си благодетел и да изпълни до последната буква първоначалното им споразумение: сега вече притежаваше изцяло търговското дружество.

През последното тримесечие на 1939 година вече бе покрил дълга си, а печалбата за 1940 година надскочи вододела от половин милион долара, което съвпадна с откриването на два нови хотела от веригата, един във Вашингтон и втори в Сан Франциско.

През това време Авел не бе така предан като съпруг, макар че надали можеше да бъде по-грижовен като баща. Зофя мечтаеше за второ дете и накрая го убеди да се прегледа. Оказа се, че семенната му течност не е достатъчно силна — вероятно заради някакво заболяване в миналото или от недохранването по време на германската и руската окупация. Флорентина със сигурност щеше да си остане единственото му дете, затова той се отказа от надеждата да има син и съсредоточи изцяло вниманието си върху нея.

Сега славата му се носеше из цяла Америка и дори журналистите го наричаха Чикагския барон. Той вече не обръщаше внимание на шегичките, които пускаха зад гърба му по негов адрес. Владек Кожекевич беше успял и по-важно, смяташе да задържи успеха. През 1941 година печалбата от тринайсетте хотела възлизаше на близо един милион долара и тъй като разполагаше с излишни средства, той реши, че е време за още по-голямо разширение.

Точно тогава обаче японците нападнаха Пърл Харбър.

Авел вече привеждаше на британския Червен кръст значителни суми, с които помагаше на сънародниците си след онзи ужасен ден през септември 1939 година, когато нацистите бяха нахлули в Полша, та по-късно да се срещнат с руснаците в Брест-Литовск и отново да си поделят неговата родина. Беше подел яростна битка и в Демократическата партия, и в печата, с която да убеди Щатите да се включат във войната, пък било то вече и на страната на руснаците. Дотук усилията му си оставаха безплодни, ала онази декемврийска неделя, когато радиостанциите навред из страната засипваха невярващата нация с нови и нови подробности, Авел разбра, че сега вече САЩ ще отидат да воюват.

На единайсети декември чу как президентът Рузвелт съобщава, че Германия и Италия са обявили официално война на Съединените щати. Авел също смяташе да се включи, първо обаче имаше да обявява своя си малка частна война, затова се свърза по телефона с Къртис Фентън в банка „Континентал Тръст“. През годините бе започнал да се осланя безусловно на преценката на Фентън и след като бе станал пълноправен собственик на хотелската верига, го беше оставил в управителния съвет, за да съхрани тясната връзка между хотелите и банката.

Къртис Фентън вдигна слушалката, както винаги възпитано и сдържано.

— Колко са свободните пари в резервната сметка на веригата? — попита Авел.

Къртис Фентън взе папката с надпис „Сметка + 6“ и се сети за дните, когато всички дела на господин Розновски се бяха вмествали в една-едничка тъничка папка. Прегледа цифрите.

— Малко под два милиона долара — отвърна той.

— Чудесно — рече Авел. — Проучете, ако обичате, една новоучредена банка, името й е „Лестър, Каин и сие“. Установете как се казват всички акционери, какъв дял държат и при какви условия са готови да продадат дяловете си. Но нека това стане без знанието на председателя на управителния съвет на банката господин Уилям Каин. Държа да не споменавате и моето име.

Къртис Фентън затаи дъх и не каза нищо. Пак добре че Авел Розновски не виждаше изуменото му лице. Защо ли искаше да влага пари в нещо, свързано с Уилям Каин? Фентън също бе прочел в „Уолстрийт Джърнъл“ за сливането на двете прочути семейни банки. Насмалко да подмине съобщението, толкова бе погълнат от Пърл Харбър и главоболието на жена си. Покрай молбата на Розновски се сети, че трябва да прати на Уилям Каин поздравителна телеграма. Докато слушаше напътствията на Авел, си го записа в долния край на папката на хотелска верига „Барон“, за да не забрави.

— После ми докладвайте. Но лично, не искам да има нищо черно на бяло.

— Както наредите, господин Розновски.