Джефри Арчър - Каин и Авел

У дома се чувстваше щастлив с Кейт и с детето, което очакваха да се роди някъде по Коледа, затова пък в банката се притесняваше все повече за Матю. Той се бе пристрастил към чашката и закъсняваше за работа, без да дава обяснения. След няколко месеца Уилям си даде сметка, че вече не може да разчита на своя приятел. Отпърво не казваше нищо с надеждата, че колкото и да не му е присъщо, Матю се е пропил заради отмяната на сухия режим и скоро отново ще влезе отново в правия път. Това обаче все не ставаше и нещата вървяха от зле към по-зле. Чашата на търпението преля, когато една сутрин през ноември Матю закъсня с цели два часа и заради измъчващия го махмурлук допусна елементарна безсмислена грешка, като направи инвестиция, от която клиентът, вместо да спечели, загуби. Уилям разбра, че е крайно време да хване бика за рогата и да си изясни нещата с Матю. Той си призна грешката и разкаян, се извини. Уилям бе благодарен, че кавгата се е разминала, и тъкмо да покани приятеля си на обяд, когато в кабинета влетя секретарката.

— Жена ви, господине. Закарали са я в болницата.

— Защо? — уплаши се Уилям.

— Заради детето — обясни секретарката.

— Но терминът е чак след шест седмици — не повярва Уилям.

— Знам, господине, ала доктор Маккензи ми се видя твърде разтревожен и настоя да сте отидели час по-скоро в болницата.

Матю, който допреди минути бе доста умърлушен, веднага се окопити и закара Уилям до болницата. В съзнанието и на двамата нахлуха спомени за смъртта на майка му и за мъртвороденото момиченце.

— Да се молим на Бога това да не сполети и Кейт — рече Матю, докато спираше на паркинга пред болницата.

Не се наложи някой да показва на Уилям как да стигне до детското отделение „Ричард Каин“, което Кейт бе открила официално преди половин година. Пред родилното стоеше медицинска сестра, която му каза, че доктор Маккензи е при жена му и че тя е загубила много кръв. Уилям заснова безпомощно напред-назад по коридора и точно както преди години, зачака изтръпнал. Всичко това му бе до болка познато. Сега му се струваше, че изобщо не е съществено дали ще бъде председател на управителния съвет, важното бе да не загуби Кейт. Кога ли за последен път й беше казал „обичам те“? Матю седеше заедно със своя приятел, кръстосваше с него по коридора, стоеше неотлъчно до него, но не проронваше и дума. Нямаше какво да каже. Всеки път, когато от родилното влезеше или изтичваше медицинска сестра, Уилям си поглеждаше часовника. Секундите се превръщаха в минути, минутите — в часове.

Накрая от родилното излезе доктор Маккензи с чело, лъснало от пот, устата и носът му бяха покрити с хирургична маска. Уилям видя изражението му чак когато той смъкна маската и върху лицето му грейна широка усмивка.

— Честито, Уилям, имаш син, а Кейт е добре.

— Слава богу — въздъхна той, все така вкопчен в Матю.

— Колкото и да почитам Всевишния — отбеляза лекарят, — трябва да кажа, че и аз имам известни заслуги за това раждане.

Уилям се засмя.

— Мога ли да видя Кейт?

— Още не. Дадох й успокоително и тя заспа. Загуби доста кръв, но до утре сутринта ще се оправи. Сигурно ще бъде твърде изтощена, но ще може да те види. Затова пък нищо не пречи да видиш сина си. Само не се изненадвай от размерите му, все пак детето се роди преждевременно.

Лекарят поведе Уилям и Матю по коридора и ги вкара в помещение, където зад стъклената преграда те видяха редичка от шест розови главици в бебешки креватчета.

— Ей онзи е твоят син — посочи доктор Маккензи новороденото, което току-що бяха донесли.

Уилям се взря невярващо в грозноватото личице. Беше си представял своя син приказно красив.

— Едно ще ти кажа за малкото дяволче — подметна развеселен доктор Маккензи, — изглежда по-добре, отколкото ти след раждането, а я виж какъв хубавец си станал!

Уилям се засмя облекчено.

— Как ще го кръстите?

— Ричард Хигинсън Каин.

Лекарят потупа с обич по рамото младия татко.

— Дано доживея да изродя и първата рожба на Ричард!

Уилям незабавно се свърза по телефона с директора на училище „Сейнт Пол“, който записа момчето за учебната година през 1943-та, после младият баща и Матю се почерпиха добре и на другата сутрин закъсняха за свиждането с Кейт в болницата. Уилям заведе приятеля си да видят още веднъж невръстния Ричард.

— Малък грозник — подметна Матю, — изобщо не прилича на майка си.

— И аз съм на същото мнение — пошегува се Уилям.

— Затова пък ти е одрал кожата.