Джефри Арчър - Каин и Авел

Уилям се върна в отрупаната с цветя стая на Кейт.

— Харесваш ли сина ни? — попита тя съпруга си. — Много прилича на теб.

— Ако още някой ми го каже, ще си изпати — рече Уилям. — Не съм виждал по-голямо страшилище.

— Бива ли да говориш така — възрази уж възмутена Кейт. — Хубавичък си ни е.

— Има лице, каквото само майка му може да хареса — отвърна Уилям и прегърна жена си.

Кейт се притисна към него, щастлива, задето е толкова щастлив.

— Какво ли щеше да каже баба Каин, ако разбереше, че първородният ни син се е пръкнал на бял свят след по-малко от осем месеца брак? „Не искам да съм жестока, но ако детето се роди, преди от сватбата да е изтекла година и три месеца, значи не е много сигурно кой е бащата, и си е направо неприемливо да се роди след бременност, продължила по-малко от девет месеца“ — изимитира Уилям баба си. — Между другото, Кейт, докарали са те в болницата под такава пара, че съм пропуснал да ти кажа нещо.

— Какво?

— Обичам те.

Наложи се Кейт и невръстният Ричард да останат близо три седмици в болницата. Чак след Коледа младата жена си възвърна напълно жизнеността. Ричард пък растеше като оставен на воля плевел, тъй като никой не му беше казал, че е представител на рода Каин и не му приляга да прави такива неща. Уилям стана първият мъж в рода Каин, който сменяше пеленки и тикаше детска количка. Кейт се гордееше много с него, но бе и донякъде изненадана. Уилям каза на Матю, че е крайно време и той да си намери добра жена и да се задоми. Матю се засмя и взе да се оправдава:

— Остаряваш, мой човек. Нищо чудно да ти намеря и бели косми.

По време на битката за председателското място вече му се бяха появили няколко. Матю така и не бе забелязал.

Уилям не можеше да каже кога точно отношенията му с Тони Симънс съвсем са се влошили. Тони отхвърляше всичките му предложения и той отново се замисли не на шега дали наистина да не подаде оставка. Матю не му помагаше особено — отново се бе пропил. Въздържанието му бе траяло няколко месеца и сега той се наливаше като невидял и от ден на ден идваше с все по-голямо закъснение в банката. Уилям се видя в чудо. Непрекъснато се нагърбваше и с работата на приятеля си. В края на работния ден проверяваше пощата му и отговаряше на писмата и обажданията, оставени без внимание.

През пролетта на 1936 година инвеститорите станаха по-уверени, хората пак започнаха да си внасят парите в банките и Уилям отсъди, че вече е време да опитат отново на фондовия пазар, Тони обаче отхвърли предложението му с написана набързо заповед до всички отдели, одобрена преди това от финансовата комисия. Уилям нахълта като хала в кабинета му и заяви, че ще се махне от банката.

— И дума да не става. Проумей, че открай време съм се стремял да ръководя банката предпазливо и обмислено, просто не искам да рискувам на борсата с парите на хората.

— Да де, но ако и занапред стоим със скръстени ръце и гледаме отстрани, другите банки ще се възползват и ще ни изпреварят. Банки, на които допреди десетина години не сме гледали като на конкуренти, ще ни изместят.

— Ще ни изместят в какво, Уилям? Може би в бързите печалби, но не и като надеждна, сигурна институция с добро име.

— Мен обаче ме интересуват печалбите — сопна се младежът. — Смятам, че е дълг на банката да осигури на вложителите добра възвръщаемост, а не просто да отбива номера.

— Предпочитам наистина да стоя със скръстени ръце, вместо да залагам на карта доброто име, с което под ръководството на дядо ти и баща ти тя се ползва вече близо половин век.

— И дядо ми, и баща ми винаги са търсели възможности да разширят дейността на банката.

— При благоприятни обстоятелства — уточни Тони.

— При всякакви обстоятелства — знаеше си своето младият банкер.

— Защо изобщо вдигаш пушилка, Уилям? Имаш зелена улица да ръководиш както сметнеш за добре своя отдел.

— Друг път имам! Непрекъснато ми връзваш ръцете.

— Дай да бъдем откровени един с друг, Уилям. Една от причините напоследък да съм особено предпазлив е, че вече не може да се разчита на Матю.

— Не набърквай Матю. Пречиш не на него, а на мен. Аз оглавявам отдела.

— Няма как да не набърквам Матю. Де да можех! В крайна сметка аз нося отговорност за работата на всеки тук, а Матю е заместник-началник на най-важния отдел в банката.

— Точно защото съм шеф на въпросния отдел, именно аз нося отговорност за заместника си.

— Не, Уилям, няма как само ти да носиш отговорност, при положение че Матю идва на работа чак в единайсет часа, и то пиян, нищо че двамата сте първи приятели от много време.