Джефри Арчър - Каин и Авел

Саймън Туксбъри надяна свещеническите одежди, а клисарят загледа невярващо.

Уилям се обърна към Кейт и я целуна нежно.

— Знам, при тези обстоятелства въпросът ми ще прозвучи доста смешно, но ще се омъжиш ли за мен?

— Мили боже — завайка се преподобният Туксбъри, който за петдесет и седемте години земно съществувание не бе богохулствал нито веднъж. — Само не ми казвайте, че още не сте й поискали ръката.

След четвърт час господин и госпожа Каин си тръгнаха от енорийската църква в Хенли на Темза, графство Оксфордшър. Наложи се госпожа Туксбъри да търси в последния момент венчална халка и тъй като такава не й се намираше, откачи една от халките на пердето в притвора, която стана на Кейт точно по мярка. Преподобният Туксбъри се сдоби с нов покрив, а господин Спроджет — със занимателна случка, която да разказва в кръчма „Зеления човек“, където похарчи почти до последното пени своите пет лири стерлинги.

Щом излязоха от църквата, свещеникът връчи на Уилям лист хартия.

— Два шилинга и шест пенита, ако обичате.

— За какво? — учуди се младежът.

— За брачното свидетелство, господин Каин.

— Роден сте за банкер — усмихна се Уилям и даде на господин Туксбъри половин лира.

Поведе в блажено мълчание младоженката надолу по Хай стрийт. Вечеряха в спокойния ресторант с дъбови греди на странноприемница „Камбана“, строена още през петнайсети век, и малко след девет си легнаха. Докато се качваха по старото дървено стълбище към стаята, администраторът се обърна към портиера и му намигна:

— Ако тези тук са женени, аз към кралят на Англия.

Уилям си затананика „Бог да пази краля“.

На другата сутрин, докато им поправяха колата, господин и госпожа Каин седнаха да закусват. (Ако беше жив, баща му щеше да му обясни, че се е скъсал ремъкът.) Младичкият келнер им сипа кафе.

— Така ли го предпочиташ, скъпа, или да ти капна мляко? — попита невинно Уилям.

Възрастното семейство на съседната маса им се усмихна благо.

— С мляко, ако обичаш — отвърна Кейт, сетне се пресегна и докосна нежно Уилям по ръката.

Той й се усмихна и изведнъж забеляза, че целият ресторант ги гледа.

Върнаха се в хладната пролетна утрин в Лондон, като прекосиха Хенли, прехвърлиха се на другия бряг на Темза и минаха през Баркшър и Мидълсекс.

— Забеляза ли, скъпа, как те гледаше портиерът? — попита Уилям.

— Да. Може би трябваше да му покажеш брачното свидетелство.

— А, не. Само щях да разваля представата му за разпътната американка. Последното, което му се искаше да съобщи довечера на жена си, бе, че всъщност сме женени.

Върнаха се в „Риц“ точно на обяд и администраторът се изненада, че Уилям освобождава стаята на Кейт. По-късно бе чут да подмята:

— Младият господин Каин ми се виждаше възпитано момче. Покойният му баща, много изискан мъж, не би се държал никога по този начин.

Уилям и Кейт се качиха на „Аквитания“, който заминаваше за Ню Йорк, но първо се отбиха в американското посолство в Гровнър Гардънс, за да уведомят консула за новото си семейно положение. Той им връчи предълъг формуляр, който да попълнят, взе им такса от едва лира стерлинга и ги накара да чакат повече от час. Както личеше, американското посолство нямаше нужда от нов покрив. Уилям настоя да минат през „Картие“ на Бонд стрийт, за да купел на Кейт златна венчална халка, тя обаче не искаше и да чуе — за нищо на света не искаше да се раздели с безценната халка за пердета.

В Бостън на Уилям му беше много трудно да работи под ръководството на новия председател на управителния съвет. Новият курс на Рузвелт бе скрепен с невиждана бързина със съответните закони, а Уилям и Тони Симънс така и не можеха да постигнат единодушие дали е препоръчително или не да правят инвестиции. Поне в едно отношение разширението стана неизбежно: малко след като се прибраха от Англия, Кейт съобщи, че е бременна, с което зарадва много и съпруга, и родителите си. Уилям се опита да нагоди работното си време така, че то да отговаря на новата му роля на семеен мъж, ала в топлите летни вечери се налагаше все по-често да се заседява зад писалището в банката. Облечена в рокля за бременни на цветя, Кейт се държеше храбро, бе много щастлива и току отскачаше да провери как върви обзавеждането на детската стая в Червената къща. За пръв път през живота си Уилям установи, че бърза да си тръгне от работа и да се прибере у дома. Ако имаше да върши още нещо, просто грабваше книжата и ги отнасяше в Червената къща. Оттук нататък щеше да го прави постоянно.