Джефри Арчър - Каин и Авел

— Добър ден, господин…

— Каин, Уилям Каин.

— Какво обичате, господин Каин?

— Ние с Кейт — поясни американецът — искаме да се венчаем.

— О, колко трогателно — намеси се госпожа Туксбъри.

— Наистина — подкрепи я свещеникът. — От нашата енория ли сте? Нещо не помня да съм…

— Не, драги ми господине, американец съм. Водя се към църква „Сейнт Пол“ в Бостън.

— Вероятно не в Линкълншър, а в Масачузетс — уточни преподобният Туксбъри.

— Да — отвърна Уилям — беше му изхвърчало от главата, че и в Англия има Бостън.

— Прекрасно! — възкликна свещеникът и вдигна ръце, сякаш се канеше да ги благослови. — И за коя дата смятате да насрочите сливането на душите си?

— За днес, драги ми господине.

— За днес ли? — сепна се свещеникът. — Не знам, господин Каин, какви са традициите в Съединените щати, съпътстващи отговорната, свещена обвързваща институция на брака, макар че напоследък четем за някакви твърде странни случки, станали с ваши сънародници в Калифорния. Но го смятам най-малкото за свой дълг да ви уведомя, че тези обичаи все още не са се наложили в Хенли на Темза. В Англия, уважаеми господине, трябва да сте живели цял календарен месец в дадена енория, за да сключите там брак, и да сте разлепили на три пъти обяви, с които да съобщавате за това, освен ако не са налице някакви извънредни обстоятелства — тогава вече изискванията не са така строги. Но дори и такива обстоятелства да съществуваха, пак трябва да получа съгласието на епископа, нещо, за което се искат поне три дни — добави господин Туксбъри, вече долепил ръце до хълбоците си.

Кейт също се включи за пръв път в разговора:

— Колко още пари ви трябват за новия покрив на църквата?

— А, покривът ли? Тъжна работа, ще знаете, но сега не му е времето да ви занимавам с това, началото на единайсети век, представяте ли си…

— Колко още ви трябват? — попита и Уилям и стисна още по-силно ръката на Кейт.

— Надяваме се да съберем петстотин лири стерлинги. Дотук не можем да се оплачем. Само преди седем седмици сме обявили, че набираме средства, а вече разполагаме с двайсет и седем лири, четири шилинга и четири пенита.

— Не, скъпи — прекъсна го госпожа Туксбъри. — Не си включил едната лира стерлинга, единайсетте шилинга и двете пенита, които миналата седмица събрах на разпродажбата на стари вещи.

— Вярно, скъпа. Извинявай, че пропуснах да отбележа личния ти принос. Общо това прави… — засмята наум преподобният Туксбъри, вдигнал вежди към небето, откъдето да му дойде вдъхновение.

Уилям извади от вътрешния си джоб портфейла, написа чек за петстотин лири стерлинги и мълком го подаде на свещеника.

— Ама аз… О, виждам, обстоятелствата наистина са извънредни, господин Каин — каза изненадан мъжът. Тонът му се бе променил. — Някой от вас бил ли е женен досега?

— Да — потвърди Кейт. — Преди четири години съпругът ми загина при самолетна катастрофа.

— Майко мила, какъв ужас! — завайка се госпожа Туксбъри. — Съжалявам много, не знаех…

— Млъкни, скъпа — прекъсна я божият човек, който в момента се интересуваше от църковния покрив, а не от чувствата на благоверната си. — А вие, господине?

— Не съм се женил никога досега — уточни Уилям.

— Трябва да се свържа по телефона с епископа.

Стиснал чека на младежа, преподобният Туксбъри се шмугна в съседната стая.

Госпожа Туксбъри ги покани да седнат и ги почерпи от сандвичите с краставица. Бъбреше като курдисана, но вместо да я слушат, Уилям и Кейт не сваляха очи един от друг.

Три сандвича време по-късно свещеникът се върна.

— Твърде необичайно, твърде необичайно, но епископът даде съгласието си, при условие, господин Каин, че още утре сутринта известите за брака си в американското посолство, а после, веднага щом се приберете, и на своя епископ в „Сейнт Пол“ в Бостън… в Масачузетс. — Още стискаше чека за петстотин лири стерлинги. — Сега остава само да намерим и двама свидетели — продължи той. — Първият ще бъде жена ми, дано клисарят не си е тръгнал, ще го повикаме за втори свидетел.

— Уверявам ви, още е някъде тук — рече Уилям.

— Откъде сте толкова сигурен, господин Каин?

— Струваше ми един процент.

— Един процент ли? — изненада се преподобният Туксбъри.

— Един процент от покрива на вашата църква — уточни младежът.

Свещеникът поведе по тясната пътека към църквата Уилям, Кейт и жена си и премигна учудено, щом зърна клисаря.

— Както гледам, господин Спроджет се е позадържал на работа… Аз, и да го помоля, бърза да си тръгне, явно си имате подход, господин Каин.