Джефри Арчър - Каин и Авел

— Няма да стоя много — рече гостът. — Утре ме чака много работа.

— Бива ли да говориш така, Авел! По приляга на мен да го кажа. Не бързай толкова, прекарахме чудесна вечер, точно както в доброто старо време.

Седна до него с рокля, вдигнала се над коленете. „Е, не точно както в доброто старо време“, помисли си Авел. Какви невероятни крака. Дори не се опита да се дръпне, когато Мелани се притисна към него. След броени мигове вече я целуваше — или по-скоро тя целуваше него. Авел плъзна ръце по бедрата, сетне и по гърдите й и този път тя като че веднага откликна на милувките. Накрая именно Мелани го хвана за ръка и го заведе в спалнята, където сгъна старателно покривалото върху леглото, обърна се към младежа и го помоли да смъкне ципа на роклята й. Той направо не повярва — дръпна припряно ципа, сетне изключи осветлението и се съблече. След това вече не му беше трудно да приложи на практика усвоеното с толкова старание от Джойс. Мелани също си бе доста обиграна — на Авел любенето никога не му се бе услаждало толкова много и накрая той потъна в дълбок доволен сън.

На заранта Мелани му направи закуска — въртеше се като квачка около него чак докато стана време той да тръгва.

— Ще следя с подновен интерес хотелска верига „Барон“ — рече му тя. — Не че някой се съмнява в огромния ти успех.

— Благодаря за закуската и за незабравимата нощ — каза Авел.

— Надявам се в скоро време да се видим отново — добави младата жена.

— С удоволствие — отвърна младежът.

Тя го целуна по бузата досущ вярна съпруга, която изпраща мъжа си на работа.

— За кого ли все пак ще се ожениш? — попита невинно, докато му помагаше да си облече балтона.

Той я погледна и й се усмихна мило.

— Можеш да бъдеш сигурна, Мелани, че когато взимам решението, ще се съобразя с твоето мнение по въпроса.

— В смисъл? — изненада се младата жена.

— В смисъл че ще се вслушам в съвета ти — отвърна вече от входната врата Авел — и ще се постарая да си намеря някоя симпатична млада полякиня, съгласна да се омъжи за мен.

След месец Авел и Зофя се венчаха. Кумуваше им Джордж. Гощавката бе в „Стивънс“ и танците и наздравиците продължиха до среднощ. По традиция всеки мъж плащаше нещо като откуп, за да потанцува със Зофя, а Джордж плувна в пот, когато търчеше напред-назад из заведението и щракаше с фотоапарата гостите в какви ли не пози и комбинации. В полунощ всички седнаха да похапнат от полските ястия, полети обилно с вино, бренди и водка „Данциг“, след като разрешиха на Авел и Зофя да се оттеглят в апартамента за младоженци — мнозина от мъжете си намигаха, докато жените го удариха на плач.

На другата заран Авел бе приятно изненадан, когато Къртис Фентън му съобщи, че сметката в „Стивънс“ е платена от господин Макстън, който така му правел сватбен подарък. С парите, които бе заделил за сватбата, младежът направи първата вноска за малката къща на Риг стрийт.

За пръв път в живота имаше собствен дом.

През февруари 1934 година Уилям реши да излезе един месец в отпуск, който да прекара в Англия, преди да реши какво да прави занапред. Минаваше му през ума дори да напусне управителния съвет, но Матю го убеди, че при същите обстоятелства баща му надали е щял да постъпи така. Той като че ли понесе разгрома на приятеля си по-тежко и от него. През следващата седмица на два пъти се яви в банката с очевидните признаци на тежък махмурлук и забрави да свърши важна работа. Уилям реши да не отваря дума за това и покани Матю на вечеря заедно с Кейт. Той отказа с оправданието, че бил изостанал в службата и имал да наваксва. Уилям не би се притеснил от отказа, ако същата вече Матю не бе отишъл да вечеря в „Риц Карлтън“, при това в компанията на красива жена, която — Уилям бе готов да се закълне — бе омъжена за един от шефовете на отдели в „Каин и Кабът“. Кейт не каза нищо, само отбеляза, че Матю не изглеждал добре.

Ако не бе погълнат от скорошното заминаване за Европа, Уилям сигурно щеше да обърне повече внимание на странното поведение на своя приятел. В последния момент отсъди, че няма да издържи сам цял месец в Англия, и покани Кейт да го придружи. За негова изненада и радост тя прие.

Двамата отплаваха с „Мавритания“, където бяха наели отделни каюти. След като се настаниха в „Риц“ — отново в отделни стаи и дори на различни етажи, Уилям отиде в лондонския клон на „Каин и Кабът“ на Ломбард стрийт — нали уж беше пристигнал в Англия, за да провери как вървят делата на банката в Европа. Завари служителите в бодър дух, те очевидно се бяха сработили добре с предишния си директор Тони Симънс. На Уилям не му оставаше нищо друго, освен да промърмори одобрително.