Джефри Арчър - Каин и Авел

Стана от леглото, облече си сакото и отиде в пристройката за персонала, където след пожара живееха повечето от хората, не успели да си намерят работа. Авел назначи отново всеки, на когото имаше доверие, а на онези, които нямаха нищо против да напуснат Чикаго, предложи да постъпят в останалите десет хотела. Даде да се разбере, че във време на рекордна безработица те ще имат работа само ако хотелите излязат на печалба. Беше убеден, че и в останалите хотели от веригата управата краде, както навремето в „Ричмънд“ в Чикаго, и искаше това да се промени, и то бързо. Назначи тримата си заместници за директори на хотелите от веригата съответно в Ричмънд, Синсинати и Сейнт Луис. В останалите седем хотела в Хюстън, Мобийл, Чарлстън, Атланта, Мемфис, Ню Орлиънс и Луисвил прати нови заместник-директори. Хотелите на стария Лерой бяха разположени все в Юга и Средния запад, включително чикагският „Ричмънд“, единственият хотел, построен от сина му Дейвис Лерой. Минаха още три седмици, докато Авел разпредели персонала от опожарения хотел в Чикаго по другите хотели от веригата.

Реши кабинетът му да бъде в пристройката на чикагския „Ричмънд“, където на партера да отвори малък ресторант. Стори му се по-разумно да е близо до човека, който го е подкрепил, и до банкера, отколкото да се установява в някой от хотелите в Юга. Освен това в Чикаго беше Зофя — Авел беше сигурен, че ако й даде още малко време, тя ще зареже пъпчивия младеж и ще се влюби в него. Това бе единствената жена, с която се чувстваше уверен. Преди да замине за Ню Йорк, където да наеме още хора за хотелите, той успя да изтръгне от младата полякиня обещанието, че тя няма да се среща повече с пъпчивия си приятел.

— Още си е пъпчив — рече си Авел, — но вече не е приятел.

Вечерта, преди да замине, преспа за пръв път със Зофя. Тя бе нежна, пухкава и мила, току прихваше в смях. Беше изненадана колко внимателен и обигран е Авел в леглото.

— С колко момичета си спал след „Черната стрела“? — заяде се младата жена.

— С никое, на което да съм държал — отвърна Авел.

— Но с достатъчно, за да забравиш мен — обвини го Зофя.

— И за миг не съм те забравял — излъга той и се наведе да я целуне, убеден, че това е единственият начин да прекрати разговора.

След като пристигна в Ню Йорк, първото, което направи, бе да издири Джордж — намери го в таванско помещение на Трета улица в Ийст Сайд и разбра, че е безработен. Беше забравил колко ужасни са тези къщи, обитавани от по двайсет семейства. Във всяка стая — смрад на застояла храна, клозети без течаща вода, кревати, на които за денонощие се изреждаха да спят по трима души. Хлебарницата се бе разорила, а чичото на Джордж едвам си бе намерил работа в голяма мелница в предградията на Ню Йорк, където обаче не се бе намерило място и за Джордж. Младежът веднага се възползва от възможността да замине с Авел и да се хване в хотелска верига „Ричмънд“ — независимо като какъв.

Авел нае трима нови служители: главен сладкар, инспектор и оберкелнер, след което двамата с Джордж се върнаха в Чикаго и се установиха в пристройката на изгорелия хотел. Авел бе доволен от пътуването. Повечето хотели по Източното крайбрежие бяха съкратили възможно най-много персонала, затова младежът нае веднага опитни хора, един направо от „Плаза“.

В началото на март двамата с Джордж тръгнаха да обикалят останалите хотели от веригата. Авел покани и Зофя да дойде с тях и дори, ако иска, да почне работа в който хотел си хареса, тя обаче не искаше и да чуе да напусне Чикаго, единствената американска територия, която познаваше. Все пак склони, докато Авел го няма, да се пренесе в жилището му в пристройката на „Ричмънд“. Освен с американско гражданство Джордж се бе сдобил и с еснафска нагласа и постоянно навиваше приятеля си да се задомял, а той го слушаше в захлас — беше му втръснало от самотията на безликите хотелски стаи.

Не се изненада, че и досега останалите хотели се управляват зле, в някои случаи от измамници, ала заради огромната безработица в страната почти всички работещи в тях го посрещнаха едва ли не като спасител на хотелската верига. Реши, че е излишно да уволнява наред, със замах, както бе направил непосредствено след пристигането си в Чикаго. Мнозина от онези, които знаеха с какво се слави и се страхуваха от подхода му, вече бяха напуснали. Беше неизбежно някои глави да хвръкнат и те винаги бяха прикрепени към вратовете на хора, работили дълго в хотелска верига „Ричмънд“ и неспособни да се откажат да бъркат в кацата с меда само защото, видите ли, Дейвис Лерой бил мъртъв. Авел установи, че в много случаи е достатъчно да премести хората от един хотел в друг, та те да заработят поновому.