Джефри Арчър - Каин и Авел

Матю направо не можеше да повярва.

— На всяка цена трябва да се запозная с жената, способна да накара Уилям Каин да се отдава на мечти, и то на заседание на управителния съвет, на което се обсъжда дали банката да купува още злато.

— Чакай само да я видиш, Матю. Убеден съм, ще се съгласиш, че тя е по-добра инвестиция и от златото.

— Вярвам ти, вярвам ти. Само дано не бъда аз човекът, който ще го съобщи на Сюзан. Тя и досега смята, че си единственият мъж на белия свят.

Уилям се засмя. Изобщо не му беше хрумвало.

Малката купчинка писма от Кейт, която от седмица на седмица набъбваше все повече, стоеше заключена в чекмеджето на писалището на Уилям в Червената къща. Младежът ги четеше отново и отново, докато накрая не ги научи наизуст. Най-сетне пристигна и писмото, което той чакаше отдавна и което бе с надлежно отбелязана дата.

Бъкхърст Парк

14 февруари 1930 г.

Драги ми Уилям,

Най-после опаковах, разпродадох, раздадох и се отървах от всичко, което ми беше останало тук, и на деветнайсети пристигам в сандък от чай в Бостън. Чак се плаша от срещата с теб. Ами ако прекрасното опиянение се пукне като сапунен мехур в студената зима на Източното крайбрежие? Дано, за бога, не стане така. Ако не беше ти, направо не знам как щях да оживея през тези самотни месеци.

С обич,

Вечерта преди пристигането на Кейт Уилям си обеща, че няма да я кара да върши неща, за които по-късно и двамата ще съжаляват. Както сподели и с Матю, не бе в състояние да прецени как са се развили чувствата й в този преходен период след смъртта на нейния съпруг.

— Я не се занасяй! Ще взема да се разплача — подсмихна се приятелят му. — Влюбен си, мой човек, защо не погледнеш истината в очите?

Още щом зърна Кейт на гарата, Уилям почти забрави за намеренията си да бъде предпазлив — толкова се зарадва да види лицето й, грейнало с простодушна усмивка. Запроправя си през навалицата по перона път към младата жена и я притисна до себе си толкова силно, че тя остана без дъх.

— Добре дошла у дома, Кейт.

Тъкмо понечи да я целуне, когато тя се отдръпна. Младежът се изненада.

— Ела, Уилям, да те запозная с майка си и с баща си.

Той отиде да вечеря у родителите й и после се виждаше с нея всеки ден, стига да се измъкнеше — пък било то и за час-два, от проблемите на банката и тенисракетата на Матю. След като се запозна с младата жена, Матю предложи на Уилям всичките си акции в злато в замяна на една Кейт.

— Никога не продавам по занижен курс — отвърна Уилям.

— В такъв случай настоявам да ми кажеш къде и аз да намеря такова съкровище като Кейт?

— В отдела, занимаващ се с ликвидациите, къде другаде? — засмя се неговият приятел.

— Побързай, Уилям, да я превърнеш в свой актив, защото, не го ли сториш, ще го направя аз.

Оказа се, че загубата на „Каин и Кабът“ от финансовия крах през 1929 година възлиза на над седем милиона долара, горе-долу сумата, която бяха загубили и останалите банки със същия капитал. Доста други, които не бяха кой знае колко по-малки, се бяха разорили и през 1930 година се наложи Уилям да внимава много с инвестициите и да се движи по острието на бръснача, заради което живееше в постоянно напрежение.

С щедри обещания за помощи, за възстановяване и обновление Франклин Д. Рузвелт бе избран за президент на Съединените щати, но Уилям се опасяваше, че новият курс, общо взето, няма какво да предложи на „Каин и Кабът“. Икономиката се съживяваше много бавно и Уилям рядко се престрашаваше да мисли за разширение.

Междувременно Тони Симънс, който още оглавяваше лондонския клон на банката, беше разширил обхвата на дейността си и през първите две години бе донесъл на „Каин и Кабът“ доста голяма печалба. Резултатите му изглеждаха още по-внушително, ако човек ги сравнеше с постигнатото от Уилям, който през същия период едвам успяваше да направи така, че печалбата да покрие загубите.

В края на 1932 година Алан Лойд повика Тони Симънс в Бостън — да се отчете пред управителния съвет за дейността на банковия клон в Лондон. Още не влязъл в банката, Симънс оповести, че след година и три месеца, когато предстоеше Лойд да излезе в пенсия, той възнамерявал да се кандидатира за длъжността председател на управителния съвет. Уилям бе изненадан, тъй като бе отписал от надпреварата Симънс, изчезнал с доста опетнено име в Лондон. Уилям смяташе, че не е честно сега това петно да бъде заличено, не защото Симънс е проявил кой знае каква прозорливост, а просто защото в английската икономика имаше и проблясъци и тя не бе така скована както стопанството на Щатите по това време.