Джефри Арчър - Каин и Авел

Катя поднесе простичка вечеря от полски гозби, на които преди петнайсетина години Авел сигурно щеше да се нахвърли като невидял. Отказа се да се занимава с Янек — той явно си беше несретник, и насочи всичките си усилия към това да направи добро впечатление на сестрите. Те като че ли го харесаха. Авел нямаше да се учуди, ако харесваха и пъпчивия младок. Не, той надали им беше симпатичен: младежът дори не беше поляк или може би беше, Авел не знаеше дори как се казва и нито веднъж не го беше чувал да говори.

Докато се връщаха към „Стивънс“, Зофя попита с някогашното кокетство, което Авел още не бе забравил, дали е безопасно да кара автомобил и същевременно да държи за ръка жената до себе си. Той се засмя, стисна волана и не махна ръка от него, докато не пристигнаха в хотела.

— Утре имаш ли време да се видим? — попита Авел.

— Надявам се — отвърна младата полякиня. — Сигурно ще се видим, ако дотогава не си ми станал шеф. Успех!

Докато я гледаше как върви към задния вход, той се подсмихна и се запита как ли е щяла да се почувства, ако е знаела какви всъщност ще бъдат последиците от утрешното решение. Не се и помръдна, докато Зофя не се скри зад вратата.

— Заместник-директор! — възкликна Авел и се засмя на глас, след което си легна.

Запита се какво ли ще му донесе на заранта новината, която щеше да му съобщи Къртис Фентън, сетне метна възглавницата на пода и се опита да не мисли за Зофя.

На другия ден се събуди малко преди пет. В стаята още беше тъмно, когато Авел звънна да му донесат ранното издание на „Трибюн“. Изчете от край до край финансовите страници. Вече беше облечен и отиде да закуси точно в седем, когато ресторантът отваряше. Тази сутрин Зофя не беше на смяна, затова пък пъпчивият й приятел сновеше между масите, нещо, което Авел изтълкува като лоша поличба. След закуска се върна в стаята си, без да подозира, че се е разминал само с някакви си пет минути с младата полякиня. За двайсети път провери в огледалото как му стои вратовръзката и пак си погледна часовника. Реши, че ако върви много бавно, ще отиде в банката точно когато отварят. Все пак подрани с пет минути и обиколи още веднъж сградата, като гледаше безцелно скъпите накити, новите радиоприемници и ръчно шитите костюми по витрините. Дали и той щеше да носи някога такива дрехи? Върна се в банката в девет часа и четири минути.

— Господин Фентън е зает. Елате, ако обичате, след половин час или предпочитате да изчакате тук? — попита секретарката.

— Ще се върна по-късно — отговори Авел, да не би да помислят, че е припрян.

Тези трийсет минути му се сториха най-дългите, откакто беше в Чикаго. Авел разгледа всички витрини по Ласал стрийт, дори за дамско облекло, покрай което се сети, щастлив, за Зофя.

Когато отиде повторно в „Континентал Тръст“, секретарката му съобщи:

— Господин Фентън ще ви приеме веднага.

Авел влезе в кабинета на банкера — дланите му бяха плувнали в пот.

— Добро утро, господин Розновски. Заповядайте, седнете.

Къртис Фентън сложи върху писалището папка, върху която, както Авел забеляза, пишеше „Поверително“.

— И така — подхвана банкерът, — надявам се новината да ви хареса. Човекът, за когото вече ви уведомих, е готов да закупи хотелите, и то, както ми се струва, при твърде изгодни условия.

— Слава богу! — прошепна Авел.

Банкерът се престори, че не го е чул, и продължи:

— Всъщност при изключително изгодни условия. Човекът ще предостави изцяло двата милиона долара, с които да покриете дълга на господин Лерой, и ще регистрира заедно с вас ново търговско дружество, в което шейсет на сто ще принадлежат на него и четирийсет на сто — на вас. Вашите четирийсет процента са оценявани на осемстотин хиляди долара, своеобразен заем, който новата фирма ви отпуска — трябва да го изплатите най-много за десет години при лихва четири на сто, можете да го покриете и с печалбата на търговското дружество при същия лихвен процент. Това ще рече, че ако дадена година дружеството има печалба например от сто хиляди долара, с четирийсет хиляди от тях бихте могли да покриете част от заема от осемстотин хиляди долара плюс четирите процента лихва. Ако до десет години изплатите заема, ще получите еднократно възможността да изкупите срещу още три милиона долара останалите шейсет процента от търговското дружество. Така клиентът ми ще получи чудесна възвръщаемост на вложението си, а вие — възможността да притежавате цялата хотелска верига „Ричмънд“. Освен това ще получавате заплата от три хиляди долара годишно, а като председател на управителния съвет ще следите всекидневно дейността на хотелите. Към мен ще се обръщате само по финансови въпроси. Поверена ми е задачата да се отчитам пряко на своя клиент, който ме помоли да го представлявам в управителния съвет на новата хотелска верига „Ричмънд“. На драго сърце приех предложението му. Клиентът ми не желае да се занимава пряко с хотелите. Както вече ви обясних, при тази сделка може да възникне конфликт на интереси, нещо, което според мен разбирате прекрасно. Клиентът ми настоява и в никакъв случай да не се опитвате да разберете кой всъщност е той. Дава ви две седмици да помислите върху условията, които не подлежат на преразглеждане, понеже според клиента ми, пък и според мен те са повече от изгодни.