Джефри Арчър - Каин и Авел

Изпрати я с поглед. Със сигурност я познаваше отнякъде.

— Защо не отседнете като мой гост няколко дни в хотела? — предложи Макстън. — Така ще видите как работим. Това вероятно ще ви помогне да вземете решение.

— Не е нужно, господин Макстън. Тук съм само от един ден, но вече знам колко добре работите. Лошото е, че вече съм собственик на хотелска верига „Ричмънд“.

Върху лицето на другия мъж се изписа изненада.

— Нямах представа — рече той. — Мислех, че сега хотелите са на дъщерята на Дейвис Лерой.

— Дълго е за разказване — подхвана полякът и обясни на домакина си как се е получило така, че е ставал собственик на акциите на хотелската верига.

— Проблемът е прост, господин Макстън. Всъщност искам да намеря отнякъде тия два милиона и да вдигна на крака хотелите, така че те да конкурират дори „Стивънс“.

— Разбирам — рече Макстън и погледна въпросително празната си чиния.

Келнерът я вдигна.

— Желаете ли кафе?

Същата сервитьорка. Същото познато лице. Това вече не даваше мира на Авел.

— Та какво казвате, че Къртис Фентън от „Континентал Тръст“ търси купувач на веригата ли?

— Да, вече близо от месец — потвърди младежът. — Всъщност днес следобед ще науча дали са намерили, но да ви призная, не съм особено обнадежден.

— Виж ти! Нямах и понятие, че хотелска верига „Ричмънд“ търси кой да я закупи. Бъдете така любезен, съобщете ми решението си, каквото и да е то.

— Разбира се — отвърна Авел.

— Колко време са ви дали от бостънската банка, за да намерите двата милиона?

— Още няколко дни, не след дълго ще ви кажа какво съм решил.

— Благодаря ви — рече Макстън. — За мен, господин Розновски, беше удоволствие да се запознаем. Вече съм сигурен, че ще се радвам да работим заедно.

Той се ръкува сърдечно с младежа.

— Благодаря ви, драги ми господине — каза Авел.

Сервитьорката му се усмихна отново, докато младият поляк излизаше от ресторанта. Той отиде при оберкелнера и го попита как се казва жената.

— Съжалявам, господине, но нямаме право да съобщаваме на клиентите името на никого от служителите. Такъв е редът тук. Ако имате оплаквания, кажете ги на мен, уважаеми господине.

— Нямам оплаквания — рече Авел. — Обратното. Обядът беше отличен.

Сега, откакто му бяха предложили работа, Авел се чувстваше по-спокоен за срещата с Къртис Фентън. Беше сигурен, че банкерът не е намерил купувач, въпреки това се запъти с напета стъпка към „Континентал Тръст“. Радваше се, че ще стане директор на най-добрия хотел в Чикаго. Нищо чудно да го превърнеше в най-прочутия в цяла Америка.

Още щом влезе в банката, го отведоха в кабинета на Фентън. Високият слаб банкер — дали всеки ден се обличаше с един и същ костюм или имаше три еднакви? — го покани да седне и върху обикновено свъсеното му лице грейна широка усмивка.

— Радвам се да ви видя, господин Розновски! Ако бяхте дошли днес сутринта, нямаше да имам какво да ви съобщя, но буквално преди броени минути ми се обади един човек, който проявява интерес към хотелската верига.

Авел трепна от изненада и удоволствие. Известно време мълча, сетне попита:

— Ще ми кажете ли кой?

— Опасявам се, че не мога. Въпросният човек ме помоли в никакъв случай да не разкривам кой е, тъй като сделката ще се осъществи с лична инвестиция, която би могла да създаде конфликт на бизнесинтересите.

— Дейвид Макстън — пророни едва чуто Авел. — Бог да го поживи!

Вместо да потвърди името, Къртис Фентън продължи:

— Както ви обясних, господин Розновски, нямам право да…

— Не се притеснявайте, не се притеснявайте — прекъсна го младежът. — Кога според вас ще бъдете в състояние да ми съобщите какво е решението на господина?

— Засега не знам със сигурност, но до понеделник вероятно ще имам още новини за вас, ето защо, ако случайно имате път насам…

— Ако случайно имам път ли? — възкликна полякът. — Та тук става въпрос за живота ми!

— Тогава да си уговорим среща за понеделник сутринта.

Докато Авел се връщаше по авеню Мичиган към хотел „Стивънс“, започна да ръми. Той се усети, че си тананика „Да пееш под дъжда“. Качи се с асансьора в стаята си и се обади по телефона на Уилям Каин, за да му обясни, че се надява да е намерил купувач, и да го помоли да удължи срока до понеделник. В началото Каин понечи да откаже, после обаче склони.

— Негодник — повтори няколко пъти Авел, след като затвори. — Дай ми малко време, Каин, и тогава ще видиш! Ще има да съжаляваш, задето погуби Дейвис Лерой.