Джефри Арчър - Каин и Авел

— Може и да кандидатствам — рече Авел. — Благодаря, че си се сетила за мен. А защо твоят приятел не опита?

— Защото няма да го вземат. Той е последна дупка на кавала, помощник-келнер в ресторанта, където работя и аз.

Изведнъж на Авел му се прииска да си разменят местата с него.

— Ще вечеряме ли? — попита той.

— Не съм свикнала да се храня по заведения — обясни Зофя и погледна плахо листа с менюто.

Авел се досети, че тя още не знае да чете на английски и поръча и за двамата.

Младата жена се нахвърли върху блудкавото ядене — не можеше да го нахвали. След отегчената изтънченост на Мелани непринудеността и пламът на Зофя подействаха на Авел като свеж полъх. Двамата си разказаха кой какво е правил в Щатите. Зофя започнала като домашна прислужница, после се издигнала до келнерка в „Стивънс“, където била постъпила преди шест години. Авел също й разправи патилата си. По едно време момичето си погледна часовника.

— Господи, виж колко е часът, Владек! — възкликна тя. — Минава единайсет. Утре съм първа смяна, трябва да съм на линия още в шест часа.

Авел така и не бе усетил кога са минали цели четири часа. На драго сърце би си бъбрил със Зофя чак до сутринта, поласкан от възхитата, която тя не криеше, че изпитва към него.

— Ще те видя ли отново, Зофя? — попита той, докато, хванати под ръка, двамата вървяха към „Стивънс“.

— Стига да искаш, Владек.

Спряха пред задния вход на хотела.

— Аз ще вляза оттук — обясни момичето. — Ако станеш заместник-директор, Владек, ще ти разрешават да влизаш през парадния вход.

— Имаш ли нещо против да ме наричаш Авел? — попита я той.

— Авел ли? — учуди се тя, сякаш опитваше името като нова ръкавица. — Нали се казваш Владек?

— Да, казвах се Владек, ала преди много време. Сега съм Авел Розновски.

— Авел е странно име, но ти отива — отвърна Зофя. — Благодаря ти за вечерята, Авел. Радвам се, че те видях отново. Лека нощ.

— Лека нощ, Зофя — пожела й и той и двамата се разделиха.

Авел я проследи как се скрива през задния вход, после заобиколи бавно сградата и влезе в хотела през предната врата. Най-неочаквано — не за пръв път през живота си — се почувства много самотен.

В събота и неделя често си мислеше за Зофя и за образите, свързани с нея: вонята в четвърта класа на кораба, опашките стъписани имигранти на остров Елис и най-вече кратката им страстна любов в спасителната лодка. Хранеше се само в ресторанта колкото да бъде близо до нея и да проучи приятеля й. Реши, че той сигурно е някой пъпчив младок. Беше убеден, че е пъпчив, надяваше се да е пъпчив. Накрая се оказа, че младежът наистина е с пъпки. За жалост обаче и с пъпките бе най-хубавото момче сред сервитьорите.

Авел смяташе да покани Зофя да поизлязат някъде в събота, но се оказа, че тя е на работа целия ден. В неделя сутринта все пак той я придружи до църквата и заедно с нея заслуша къде с тъга, къде с отчаяние проповедника поляк, който изричаше позабравените слова на молитвата. Стъпваше за пръв път в храм от доста отдавна, от дните, които бе прекарал в замъка в Полша. По онова време още му предстоеше да се нагледа и наслуша на жестокости, заради които сега не можеше да повярва, че изобщо съществува някакво милостиво божество. Беше възнаграден за търпението, проявено в църквата, когато тръгнаха със Зофя към хотела и тя му разреши да я държи за ръка.

— Помисли ли, ще кандидатстваш ли за мястото в „Стивънс“? — попита го тя.

— Утре рано сутринта ще знам какво са решили.

— А, само да знаеш колко се радвам, Авел! Сигурна съм, че от теб ще стане прекрасен заместник-директор.

— Благодаря ти — рече Авел, осъзнал, че двамата говорят за различни неща.

— Искаш ли да дойдеш довечера с мен у моите братовчеди? — попита младата жена. — В неделя вечер винаги ходя у тях.

— Да, ще ми бъде много приятно.

Братовчедите на Зофя живееха на две крачки от ресторант „Сосидж“, в центъра на града. Изпаднаха в див възторг, когато тя се появи с приятел поляк, който на всичкото отгоре караше новичък буик. Семейството, както ги наричаше Зофя, се състоеше от две сестри, Катя и Янина, и от мъжа на Катя Янек.

Авел поднесе на сестрите голям букет рози, после седна и започна да отговаря на полски на всичките им въпроси за плановете му за бъдещето. Зофя очевидно се притесни, но Авел знаеше, че във всяко полско семейство в Щатите ще подложат на същия кръстосан разпит новия приятел на някое от момичетата. Усети, че Янек го гледа завистливо, и се постара да омаловажи онова, което е постигнал от времето, когато е работил в месарницата.