Джефри Арчър - Каин и Авел

Авел продължаваше да мълчи.

— Кажете нещо, господин Розновски!

— Не ми трябват две седмици за размисъл, готов съм с решението — рече накрая младежът. — Приемам условията на клиента ви. Много ви моля, благодарете му от мое име и го уверете, че ще уважа желанието му да не се разкрива.

— Чудесно! — отбеляза Къртис Фентън и си позволи суха усмивка. — А сега още някои дребни неща. Сметките на всички хотели във веригата ще бъдат в клоновете на банка „Континентал Тръст“, а основната сметка — тук, при нас, където аз ще осъществявам пряк надзор. В замяна като директор в новото търговско дружество ще получавам хиляда долара годишно.

— Радвам се, че и вие ще получите нещичко от сделката — вметна Авел.

— Моля? — попита банкерът.

— Ще се радвам да работя с вас, господин Фентън.

— Клиентът ми внесе в банката и четвърт милион долара, с които първите няколко месеца да се покриват всекидневните разходи в хотелите. Тези пари също ще се смятат за заем при лихва четири на сто. Вие ще отсъдите дали сумата е достатъчна за нуждите ви. Според мен клиентът ми само ще ви уважава повече, ако решите, че парите стигат.

— Ще го имам предвид — отвърна Авел, като се опитваше да говори в същия дух, както и банкерът.

Къртис Фентън издърпа едно от чекмеджетата на писалището и извади голяма кубинска пура.

— Пушите ли?

— Да — отвърна младежът, макар че никога досега не бе пушил пура.

Докато се връщаше по Ласал стрийт в „Стивънс“, се скъса да кашля. Когато влезе във фоайето, видя Дейвид Макстън, който стоеше собственически при рецепцията. Младежът угаси с известно облекчение недопушената пура и отиде при Макстън.

— Тази сутрин изглеждате щастлив, господин Розновски.

— Наистина съм много щастлив, уважаеми господине, и искрено съжалявам, че няма да работя за вас като директор на този хотел.

— И аз съжалявам, господин Розновски, макар че да ви призная, не съм изненадан от новината.

— Благодаря ви за всичко — рече полякът, като вложи в краткото изречение и в изражението върху лицето си възможно най-много чувства.

Раздели се с Дейвид Макстън и влезе в ресторанта с надеждата да завари там Зофя, но смяната й беше свършила. Качи се с асансьора в стаята си, запали отново пурата, дръпна си предпазливо и се обади по телефона в „Каин и Кабът“. Секретарката веднага го свърза с Уилям Каин.

— Оказа се, господин Каин, че ще успея да събера парите, необходими, за да вляза във владение на хотелска верига „Ричмънд“. Днес господин Къртис Фентън от „Континентал Тръст“ ще ви потърси, за да ви съобщи по-подробно за какво става въпрос. Не се налага да разпродавате хотелите на публичен търг.

Настана кратко мълчание. Авел си помисли злорадо, че Уилям Каин сигурно се е ядосал много от новината.

— Благодаря, че ме уведомихте, господин Розновски. Разрешете да изразя радостта си, че сте намерили човек, който да ви подкрепи. Желая ви успех в бъдеще.

— Да ви се връща, господин Каин.

Авел затвори, просна се на леглото и се замисли за бъдещето.

— Някой ден — закани се той към тавана — ще купя банката ти и ще се постарая да се хвърлиш от дванайсетия етаж на някой хотел.

Вдигна отново слушалката и помоли телефонистката да го свърже с господин Хенри Осбърн от застрахователно дружество „Грейт Уестърн“.

Уилям остави слушалката върху вилката, по-скоро развеселен, отколкото подразнен от сприхавите подмятания на Авел Розновски. Съжаляваше, че не е успял да накара банката да подкрепи дребничкия поляк, убеден, че може да вдигне на крака хотелска верига „Ричмънд“. Изпълни останалите си задължения, като уведоми финансовата комисия, че Авел Розновски е намерил кой да му помогне, сетне подготви книжата за прехвърлянето на хотелите и оформи архивната папка с документацията за веригата.

Беше на върха на щастието, когато няколко дни по-късно Матю пристигна в Бостън, за да оглави отдел „Инвестиции“ в банката. Чарлс Лестър не криеше, че опитът, натрупан в конкурентна банка, няма да навреди на момчето в дългосрочната му подготовка за председател на управителния съвет на „Лестър“. Работата на Уилям веднага намаля наполовина, инак сега той бе зает повече и отпреди. Колкото и да роптаеше, уж ужасен, при всеки сгоден случай приятелят му го мъкнеше по тенискортове и плувни басейни. Само предложението на Матю да покарат ски във Върмонт се натъкна на категоричното „не“ на Уилям, макар че тази внезапна бурна дейност ако не друго, поне разсейваше донякъде самотата му и нетърпението, с което той очакваше Кейт.