Джефри Арчър - Каин и Авел

— Мислех, че това е привилегия на жените — подметна Кейт.

— Тази вечер имам нужда да ме поглезиш. Днес беше ужасен ден.

— Пак ли те тормози тоя Тони?

— Да, но се опасявам, че този път е прав. Схока ме заради пиянството на Матю. Пак добре, че не отвори дума за жените. Напоследък, появи ли се у някого, хората си заключват за всеки случай най-голямата щерка, че и жената. Ще ми напълниш ли ваната?

Уилям лежа в топлата вода близо половин час и се наложи Кейт да го вади едва ли не насила — да не би да заспи във ваната. Въпреки подканянията й отидоха у Маккензи с двайсет и пет минути закъснение и завариха Матю порядъчно почерпен да сваля жената на един конгресмен. Уилям понечи да се намеси, но Кейт го спря.

— Не казвай нищо — прошепна му тя.

— Ти какво искаш, да стоя със скръстени ръце и да гледам как се съсипва ли? — тросна се Уилям. — Той ми е най-добрият приятел. Длъжен съм да направя нещо.

Накрая обаче се вслуша в съвета на жена си и цяла вечер наблюдава оклюмал как Матю се напива все повече. От другия край на стаята Тони Симънс гледаше многозначително Уилям и на него му олекна, когато приятелят му си тръгна по-рано, макар и заедно с единствената неомъжена жена, останала на увеселението. Щом той излезе, Уилям се поотпусна за пръв път този ден.

— Как е малкият Ричард? — попита Андрю Маккензи.

— Не може да казва „пет“ — отвърна младият банкер.

— Тогава нищо чудно да се посвети на нещо цивилизовано — засмя се домакинът.

— И аз това му казвам — намеси се Кейт. — Ще бъде чудесно, Уилям, ако синът ни стане лекар.

— Повечето лекари, които познавам, знаят да броят само до четири — рече Андрю.

— Освен когато ти пишат сметката — вметна Уилям.

Лекарят прихна.

— Още едно питие, Кейт?

— Не, благодаря, Андрю. Трябва да си тръгваме. Ако постоим още, ще останат само Уилям и Тони Симънс, а те знаят да броят и след четири, нищо чудно цяла вечер да говорим единствено за банки.

— Така си е — рече мъжът й. — Благодаря ти, Андрю, за прекрасната вечер. Между другото, извинявай, чувствам се неудобно, задето Матю се държа така.

— Защо? — учуди се доктор Маккензи.

— Как защо? Не само че се напи, но и досаждаше на всички жени.

— Сигурно и аз щях да правя същото, ако бях на негово място. Никак не му е леко — рече лекарят.

— Не ми казвай, че го оправдаваш само защото не е женен — каза Уилям.

— Не, не го оправдавам, но се опитвам да го разбера. Вероятно и аз щях да се държа донякъде безотговорно, ако и на мен ми се струпа подобно нещо на главата.

— В смисъл? — попита Кейт.

— Божичко! — ахна доктор Маккензи. — Не ви ли е казал? Та той е най-добрият ви приятел.

— Какво да ни е казвал? — възкликнаха в хор и двамата.

Лекарят ги погледна невярващо.

— Я елате в кабинета ми.

Уилям и Кейт го последваха и влязоха в тясно помещение с лавици от пода до тавана, отрупани с медицински справочници, тук-там се виждаха и снимки — някои дори без рамки — от следването на Маккензи в „Корнел“.

— Заповядай, седни, Кейт — покани я той. — Няма да ти се извинявам, Уилям, за онова, което ще ти кажа, тъй като мислех, че си в течение: Матю е тежко болен, страда от болестта на Ходжкин и дните му са преброени. Знае от близо година.

Изгубил дар слово, Уилям се свлече на стола.

— Болестта на Ходжкин ли? — възкликна, след като се поокопити.

— Възпаление и увеличение на лимфните възли, което почти винаги завършва със смърт — поясни доста сухо лекарят.

Уилям поклати невярващо глава.

— Защо ли не ми е казал?

— Познавате се още от училище. Мен ако питаш, Матю е горд човек и не е искал да обременява никого със страданието си. Предпочита да умре в самота, но да не занимава другите с онова, което изживява. От половин година го убеждавам да съобщи на баща си. Ето, престъпих обещанието, което му дадох, и казах на вас, но не мога да допусна да го обвинявате за нещо, над което той няма никаква власт.

— Благодаря ти, Андрю — рече младежът. — Как е възможно да съм бил толкова сляп и глупав?

— Не вини себе си — прикани доктор Маккензи. — Откъде си могъл да знаеш?

— Наистина ли няма надежда? — попита Уилям. — Няма ли клиники, специалисти? Парите не са проблем…

— Не всичко се купува с пари, Уилям. Консултирах се с тримата най-добри специалисти в Щатите и с един в Швейцария. За жалост те потвърдиха диагнозата, а медицинската наука все още не е открила лек за болестта на Ходжкин.

— Колко му остава? — прошепна Кейт.

— Най-много половин година, но по-вероятно Матю ще умре до три месеца.