Джефри Арчър - Каин и Авел

— Защо плачеш, мой човек? Гаджето ли те заряза?

— Не, изгубих най-добрия си приятел — отвърна другият младеж.

— А, такава ли била работата! Приятели се намират много по-рядко.

— Знам — рече Уилям.

— Аз пък си имам добър приятел — похвали се, фъфлейки Матю. — Винаги ме е подкрепял, ама днес за пръв път се изпокарахме. Но сам съм си виновен. Подведох го като последния негодник.

— Не, не си го подвел — увери го Уилям.

— Ти пък откъде знаеш! — ядоса се другият мъж. — Не си достоен дори да го познаваш.

— Хайде да се прибираме, Матю.

— Казвам се Мартин — поправи го Матю.

— Извинявай, Мартин, хайде да тръгваме.

— Не. Искам да остана тук. Има едно момиче, което сигурно ще дойде по-късно. Сега вече съм готов.

— Намира ми се хубаво отлежало малцово уиски — взе да го убеждава Уилям. — Защо не дойдеш у нас?

— А у вас момичета има ли?

— Колкото щеш.

— Добре тогава, убеди ме. Ще дойда.

Уилям му помогна да стане, хвана го под мишница и го поведе бавно през кафенето към изхода. За пръв път си даде сметка колко тежък е Матю. В края на барплота седяха двама полицаи и Уилям чу как единият подмята:

— Проклети педали!

Качи Матю на колата и се върна на Бийкън Хил. Кейт ги чакаше.

— Трябвало е да си легнеш, скъпа.

— Не ми се спи — отвърна тя.

— Не е на себе си.

— Това ли е гаджето, дето ми обеща? — попита Матю.

— Да. Ще се погрижи за теб — потвърди Уилям, после двамата с жена му го отведоха в спалнята за гости и го сложиха да легне.

Кейт започна да му смъква дрехите.

— Ти също трябва да се съблечеш, котенце — подкани я той. — Вече ти платих десетте долара.

— Първо си легни, и тогава — подметна уж весело Кейт.

— Защо ми се виждаш тъжна, красавице? — попита младежът.

— Защото те обичам — отвърна младата жена и от очите й бликнаха сълзи.

— Не плачи — примоли се Матю, — излишно е. Този път ще се справя, ще видиш.

Съблякоха го и Уилям го зави с чаршаф и одеяло. Кейт угаси осветлението.

— Нали обеща, че ще си легнеш с мен — възропта сънено Матю.

Тя затвори тихо вратата.

Уилям спа на един фотьойл пред стаята на Матю, да не би през нощта той да се събуди и да се опита да се измъкне. На сутринта Кейт го събуди, преди да занесе на Матю закуска.

— Какво търся тук? — бе първото, което я попита Матю.

— Снощи след увеселението у Андрю Маккензи дойде у нас — отвърна не особено убедително младата жена.

— Не, не съм идвал тук. Отидох в „Ин енд Аут“, бях с една вещица, как ли й беше името, а, да, Патриша, отказа, моля ти се, да влезе с мен вътре. Майко мила, чувствам се ужасно, сякаш ме е влачил порой. Намира ли ти се доматен сок? Не искам да съм груб, но последното, от което имам нужда, е закуска.

— Както кажеш, Матю.

В стаята влезе и Уилям. Матю извърна очи към него. Двамата се гледаха дълго, без да продумват.

— Знаеш, нали? — попита накрая Матю.

— Да — потвърди другият мъж. — Държах се като последния глупак, дано ми простиш.

— Не плачи, Уилям. Не съм те виждал да плачеш, откакто беше на дванайсет години и онзи калтак Къвингтън се нахвърли да те бие, та се наложи да те отървавам. Помниш ли? Какво ли прави сега Къвингтън? Сигурно държи някой бардак в Тихуана, за друго не става. Но ако наистина държи бардак, значи бардакът е хубав. Нали ще ме заведеш? Не плачи де. Мъжете не плачат. Не може да се направи нищо. Обиколих всички специалисти, като се почне от Ню Йорк и се стигне до Лос Анджелис и Цюрих — безсилни са. Нали не възразяваш днес сутринта да не идвам на работа? Наистина се чувствам ужасно. Събуди ме, ако прекаля със спането или преча, все ще се прибера сам вкъщи.

— Тук е твоят дом, Матю — отсече Уилям.

Лицето на приятеля му се преобрази.

— Ще кажеш ли на баща ми, Уилям? Сили нямам да го погледна в лицето. Единствен син си, знаеш как е.

— Да, ще му кажа — обеща младежът. — Утре ще отида в Ню Йорк и ще му кажа, но само ако обещаеш да останеш у нас. Няма да те спирам, ако си решил да се напиваш, можеш да спиш и с всички жени, които си харесаш, само остани у нас.

— Това, Уилям, е най-доброто предложение, което съм получавал от няколко седмици. А сега ще поспя. Напоследък се уморявам бързо.

Уилям загледа как Матю се унася, сетне потъва в дълбок сън, и взе от ръката му празната чаша. По чаршафите бе останало петно от доматен сок.

— Не умирай! — пророни той едва чуто. — Много те моля, Матю, не умирай. Забрави ли, че ние с теб ще управляваме най-голямата банка в Щатите?

На другата заран замина за Ню Йорк, за да се срещне с Чарлс Лестър. Щом му съобщи новината, той се състари направо пред очите му и се сгърби на стола.