Джефри Арчър - Каин и Авел

Авел го изгради за една година не на последно място благодарение на градския съветник Хенри Осбърн, който ускори възможно най-много издаването на разрешителните. Хотелът бе открит през 1936 година от кмета на града Едуард Дж. Кели, който след убийството на Антон Чермак се бе превърнал в основен двигател на Демократическата партия. В памет на Дейвис Лерой нямаше дванайсети етаж — традиция, която Авел продължи да следва във всеки новопостроен хотел от веригата.

На откриването присъстваха и двамата сенатори от щата Илинойс, които се обърнаха с приветствено слово към двете хиляди отбрани гости. Като архитектурен проект и изпълнение чикагският „Барон“ наистина бе прекрасен. Авел се бе охарчил за строежа с над един милион долара, но както личеше, парите до последния цент бяха оползотворени по най-добрия начин. Ресторантите, фоайетата и заседателните зали бяха просторни, с високи тавани и гипсова мазилка, обзавеждането бе в меките тонове на зеленото, така че да галят окото и човек да си почива, килимите бяха особено дебели. Тъмнозеленото „Б“ не биеше на очи, затова пък бе вездесъщо и красеше всичко наред, като се почне от знамето, веещо се на покрива на сградата с четирийсет и два етажа, и се стигне до реверите на пиколата.

— Хотелът вече носи знака на успеха — отбеляза Дж. Хамилтън Луис, един от сенаторите на щата, — защото, приятели мои, не сградата, а самият човек открай време е бил известен сред нас като Чикагския барон.

Авел грейна от неприкрита радост, а двете хиляди гости го аплодираха бурно.

Той благодари за поздравленията сдържано и самоуверено, с което си спечели нови бурни ръкопляскания. Вече се чувстваше в свои води сред едрите предприемачи и висшите политици. По време на пищното празненство Зофя гледаше да стои по-назад — шумотевицата я притесняваше. Нито осъзнаваше мащабите на успеха, които бе постигнал мъжът й, нито се бе стремяла към тях и макар че сега й бе по джоба да си купи и най-скъпите тоалети, пак бе облечена с демодирани дрешки, не според случая, и усещаше, че Авел се дразни от това. Стоеше до мъжа си, докато той си бъбреше с Хенри Осбърн.

— Това явно е връхната точка във вашия живот — отбеляза Хенри и потупа Авел по гърба.

— Надали… Сега съм само на трийсет години, навърших ги наскоро — възрази той, сетне прегърна градския съветник през раменете точно навреме, за да го снимат. Грейна, осъзнал за пръв път колко е приятно да те смятат за знаменитост. — Възнамерявам да построя хотели от веригата „Барон“ във всяко кътче на света! — провикна се той, за да го чуе репортерът. — Намерението ми е да се превърна за Щатите в онова, което Сезар Риц е бил за Европа. Дръжте се за мен, Хенри, и няма да съжалявате.

На другата сутрин, докато закусваха, Кейт посочи кратката дописка на седемнайсета страница в „Глоуб“, в която се съобщаваше, че в Чикаго е бил открит хотел от веригата „Барон“.

Уилям прочете с усмивка материала. Управителният съвет на „Каин и Кабът“ бе сглупил, когато не се бе вслушал в съвета му да подкрепи хотелска верига „Ричмънд“. Беше доволен, че мнението му за Розновски се е потвърдило, макар че банката бе загубила от сделката. Усмивката му стана още по-широка, когато той прочете прякора „Чикагския барон“. Сетне най-неочаквано му причерня. Уилям се взря отново в снимката към дописката, но наистина не грешеше, а и текстът отдолу потвърди първото му впечатление: „Авел Розновски, председател на управителния съвет на хотелска верига «Барон», разговаря с Мечислав Жимчак, гуверньор в управителния съвет на Федералния резерв, и с градския съветник Хенри Осбърн“.

Остави вестника върху масата със закуската и се замисли. Веднага щом влезе в кабинета си в банката, звънна на Томас Коен от „Коен, Коен и Яблонс“.

— Отдавна не сме се чували, господин Каин — бе първото, което каза адвокатът. — Моите съболезнования за приятеля ви, Матю Лестър. Как са жена ви и синът ви? Ричард се казваше, нали?

Уилям винаги се бе възхищавал колко добре помни Томас Коен имена и роднински връзки.

— Да, казва се Ричард. Благодаря ви, господин Коен, и двамата са добре.

— С какво мога да ви бъда полезен този път, господин Каин?

Адвокатът помнеше и че Уилям не е много по празните светски разговори.

— Искам чрез вас да наема добър детектив, на когото може да се разчита. Името ми не бива да се свързва с разследването, но ми се ще да проучите още веднъж Хенри Осбърн. С какво се е занимавал, откакто е напуснал Бостън, и най-вече дали е свързан по някакъв начин с Авел Розновски от хотелска верига „Барон“.