Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Дай газ.

— Да, сър — каза шофьорът и мина в най-лявото платно на магистралата.

Разнесе се вой на сирена и след минута един моторен полицай ги настигна и им направи знак да отбият. Полицаят също спря и бавно тръгна към Ричард, който вече бе изскочил навън. Опита се да му обясни, че въпросът е на живот и смърт.

— Да бе, винаги е така — каза полицаят. — Или това или „Жена ми ражда“.

Ричард остави шофьора да се разправя с полицая и се опита да спре някое минаващо такси, но всички бяха заети. Шестнадесет минути по-късно полицаят ги пусна. В един и двадесет и една пресякоха Бруклинския мост и завиха по „Франклин Д. Рузвелт“. Ричард вече виждаше в далечината огромните небостъргачи на Уолстрийт, но улиците ставаха все по-задръстени и по-задръстени. Стигнаха Уолстрийт в два без шест. Ричард не издържа, изхвръкна от колата и хванал куфарчето с документите в едната ръка и пластмасовия червен автобус в другата, спринтира през оставащите три пресечки, като заобикаляше бавните пешеходци и бързите и шумни шофьори на таксита. Чу как часовникът на „Св. Троица“ отмерва два, когато стигна до „Боулинг Грийн“, и се молеше да е избързал, докато се носеше нагоре по стълбите на „Лестър“. Изведнъж се сети, че не знае къде точно се провежда събранието.

— Петдесет и първи етаж, сър — информира го портиерът.

Асансьорът бе пълен с връщащи се от обедна почивка служители и спираше едва ли не на всеки етаж. 31-33-34-42-44-47-50-51. Ричард изхвърча навън и се затича по коридора. Червена стрелка показваше залата, в която се провеждаше събранието. Когато влезе в претъпканото помещение, един-двама се обърнаха да го погледнат. Най-малко петстотин души слушаха председателя, но той бе единственият собственик на акции, който бе плувнал в пот. Невъзмутимо изглеждащият Джейк Томас го забеляза и му се усмихна многозначително. Ричард разбра, че е закъснял. Флорентина седеше на първия ред, навела глава. Ричард намери едно празно място отзад и заслуша председателя.

— Всички ние вярваме, че взетото днес решение е в интерес на банката. Предвид обстоятелствата, с които се сблъска управителният съвет, никой не би трябвало да бъде изненадан от искането ми, и така „Лестър“ ще запази традиционната си роля на една от най-добрите финансови институции на Америка. А сега да преминем към втора точка — каза Джейк Томас. Сърцето на Ричард се сви. — Последната ми задача в качеството ми на председател на управителния съвет на „Лестър“ е да предложа за свой заместник господин Ричард Каин.

Не можеше да повярва на ушите си. Една дребна дама на първия ред стана и заяви, че иска да подкрепи предложението, тъй като по нейно мнение бащата на господин Каин е бил най-добрият управител в историята на банката. Думите й бяха посрещнати с аплодисменти.

— Благодаря — каза Джейк Томас. — Кой е за направеното предложение?

Вдигна се гора от ръце.

— Против? — Джейк Томас огледа присъстващите. — Добре, предложението се приема единодушно. А сега, за мен е удоволствие да дам думата на новия председател. Дами и господа, господин Ричард Каин.

Ричард тръгна напред и всички станаха да го аплодират. Той подаде червения автобус на Флорентина.

— Радвам се, че успя да свършиш поне нещо в Лондон — прошепна му тя.

Ричард вървеше към катедрата като замаян. Джейк Томас се здрависа топло с него и зае мястото на последния ред.

— Нямам много за казване в този случай, освен да ви уверя, че желанието ми е „Лестър“ да продължи следваната от баща ми традиция и че ще се посветя изцяло на нея. — Не можа да измисли какво още да добави, така че се усмихна и каза: — Благодаря ви, че се отзовахте на тази среща. С нетърпение очаквам да се срещнем отново на годишното отчетно събрание.

Последваха нови аплодисменти и акционерите започнаха да се разотиват.

Веднага щом успя да се освободи от всички, които искаха да споделят с него плановете си за управлението на банката или просто да го поздравят, Флорентина го отведе в кабинета на председателя. Ричард стоеше и се взираше в портрета на баща си, който висеше над камината.

— Как успя, Джеси?

— Ами, спомних си един съвет на гувернантката ми, когато бях малка. Винаги имай резервен план, ако случайно завали, така казваше мис Тредголд. Когато ми се обади от Монреал, се уплаших, че току-виж те навалял дъждът и закъснееш за събранието. Така че звъннах на Тадиъс Коен, обясних му резервния си план и той цяла сутрин се занимаваше с писане на документи.