Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Дъдли, Колин Дъдли, председател на… ох, скъпи, не се сещам…

— Не се безпокой, майко, това ми стига. Лягай да си доспиш.

— Какъв разумен и грижовен син си имам — каза Кейт Каин и затвори.

— И сега какво, Ричард?

— Направи закуска.

Флорентина го целуна по челото и изчезна.

Ричард вдигна телефона.

— Международен разговор, ако обичате. Колко часът е в Лондон?

— Девет и седем.

Ричард прелисти тефтерчето си.

— Моля, свържете ме с 01-735-7227.

Зачака нетърпеливо. Накрая от другата страна се разнесе глас.

— „Банк ъф Америка“.

— Свържете ме с Джонатан Колмън, ако обичате.

Ново чакане.

— Джонатан Колмън.

— Добро утро, Джонатан. Обажда се Ричард Каин.

— Радвам се да те чуя, Ричард. Как вървят нещата при теб?

— Спешно се нуждая от информация. На коя банка е председател Колин Дъдли?

— Секунда, Ричард, ще го потърся в „Годишен справочник на банкерите“. — Чу се прелистване на страници. — „Робърт Фрейзър и компания“. Само дето сега е сър Колин Дъдли.

— Какъв му е телефонният номер?

— 493–3211.

— Благодаря ти, Джонатан. Ще ти звънна, като минавам през Лондон.

Записа си номера на някакъв плик и тъкмо набираше отново международния оператор, когато влезе Флорентина.

— Стигна ли донякъде?

— Сега ще разбера. Оператор, свържете ме с Лондон, номер 493–3211.

Флорентина седна в края на леглото и зачака с него.

— „Робърт Фрейзър и компания“.

— Ако обичате, свържете ме със сър Колин Дъдли.

— За кого да предам, господине?

— Ричард Каин от хотелска верига „Барон“, Ню Йорк.

— Изчакайте, господине.

Ричард отново зачака.

— Добро утро. На телефона е Дъдли.

— Добро утро, сър Колин. Казвам се Ричард Каин. Мисля, че сте познавали баща ми.

— Разбира се. Бяхме заедно в Харвард. Добър момък беше вашият старец. Много се натъжих, когато научих за смъртта му. Писах на майка ви. Откъде се обаждате?

— От Ню Йорк.

— Ама че ранобудно племе сте това американците. Е, с какво мога да ви бъда полезен?

— Все още ли сте собственик на два процента от акциите на банка „Лестър“? — попита Ричард и затаи дъх.

— Да. Беше си жив пладнешки обир. Въпреки това не мога да се оплача. Баща ви навремето също ми е правил доста услуги.

— Обмисляли ли сте да ги продадете, сър Колин?

— Стига да ми предложите добра цена.

— Каква цена е разумна според вас?

Последва дълга пауза.

— Осемстотин хиляди долара.

— Приемам — без колебание каза Ричард. — Но трябва да ги получа още утре и не искам да рискувам да дойдат по куриер. Ако ви прехвърля парите по банков път, ще бъдете ли готови с документите, докато пристигна?

— Лесна работа, момчето ми — без колебание каза Дъдли. — Ще пратя кола да те посрещне на летището и всичко ще бъде уредено.

— Благодаря ви, сър Колин.

— По-полека с това „сър“, младежо. Доживях до възраст, в която предпочитам да ме наричат по име. Само ми кажи кога ще пристигнеш и всичко ще е готово.

— Благодаря… Колин.

Ричард затвори.

— Трябва да се обличаш, така ли?

— Определено. Не мога да спя повече. Какво стана със закуската?

В шест часа си беше запазил билет за полета за девет и петнадесет от летище „Кенеди“. Запази си и билет за обратния полет, тръгващ в единадесет на следващата сутрин и пристигащ в един и тридесет и пет на обед. Така щеше да разполага с двадесет и четири часа преди срещата на акционерите, която щеше да се проведе в два часа идната сряда.

— Наглеждаш нещата отблизо, а? — каза Флорентина. — Но няма страшно, вярвам ти. Между другото, Уилям очаква да му донесеш модел на лондонски автобус.

— Винаги вземаш важни решения на мой гръб. Не е леко да си главен изпълнител в компанията ти.

— Знам, скъпи. И като се замислиш, това е само защото спиш с шефа си.

В седем часа Ричард седеше в кабинета си и пишеше нареждане за превеждането на осемстотин хиляди долара по телекса на „Робърт Фрейзър и компания“, Албемърл стрийт, Лондон. Знаеше, че парите ще пристигнат в банката на сър Колин Дъдли много преди него. В седем и половина беше на летището и потвърди резервацията си. Боингът излетя навреме и кацна на летище „Хийтроу“ в десет вечерта. Сър Колин Дъдли бе спазил обещанието си. Очакващата го кола го откара до хотел „Барон“. Директорът го настани в апартамента на Дейвис Лерой. Президентският апартамент, обясни той, бил вече зает от господин Джагър. Останалите от групата били в стаи на деветия етаж.

— Не съм чувал за такава група — каза Ричард. — С какво се занимават?