Джефри Арчър - Блудната дъщеря

В два следобед се обади на Флорентина, за да я предупреди за закъснението.

— Нищо особено, господин Каин. Между другото, успяхте ли да вземете червен автобус за Уилям?

— По дяволите! Съвсем забравих.

— Днес не се представяте особено добре, господин Каин. Какво ще кажете да отскочите до безмитния магазин?

Намери магазин, в който се предлагаха няколко вида лондонски автобуси. Избра един от по-големите и плати с последните си английски пари. После, пъхнал пластмасовата играчка под мишница, реши да се възползва от ваучерите за обяд. Сервираха му най-лошата храна, на която бе попадал на летище — тънко парче телешко със страна не повече от два сантиметра, описвано в менюто като „тънък бифтек“, гарнирано с три увехнали листа маруля под гръмкото име „салата“.

В седем часа, след като няколко пъти бе обиколил терминала, Ричард започна да си мисли, че скоро ще стане прекалено късно за каквито и да било полети независимо от времето. По високоговорителя ги предупредиха, че предстои важно съобщение. Той остана неподвижен като статуя, докато слушаше.

— За съжаление, всички полети от „Хийтроу“ се отлагат до утре сутринта с изключение на Полет 006 на Иранските аеролинии и Полет 009 на „Еър Канада“ до Монреал.

Предвидливостта го беше спасила — знаеше, че билетите до Монреал ще се разграбят за по-малко от минута. Ричард отново се настани в чакалнята за първа класа. Полетът бе отложен още веднъж и накрая насрочен за няколко минути след осем. На Ричард му идеше да се разкрещи от възторг, когато боингът се отдели от пистата малко след девет. Поглеждаше часовника си на всеки няколко минути. Полетът премина без никакви произшествия, като се изключеха новите порции отвратителна храна, и самолетът най-сетне се приземи на летището в Монреал малко преди единадесет.

Ричард спринтира към гишето на „Американ Еърлайнс“ само за да открие, че последният самолет до Ню Йорк е отлетял преди няколко минути. Изруга на глас.

— Не се безпокойте, сър, утре сутринта има полет в десет и двадесет и пет.

— Кога пристига в Ню Йорк?

— В единадесет и тридесет.

— Два часа и половина по-рано — каза той. — Доста натоварен график. Мога ли да наема частен самолет?

Служителят погледна часовника си.

— Не и по това време, сър.

Ричард удари ядно с длан по гишето, резервира си място и отиде до близкия „Барон“, откъдето звънна на Флорентина.

— Сега пък къде си? — попита тя.

— В „Барон“ на летището на Монреал.

— Става все по-интересно и по-интересно.

Ричард й обясни какво се е случило.

— Горкичкият. Сети ли се за лондонския автобус?

— Да, с мен е. Но сакът ми остана в самолета на „Пан Американ“.

— А сертификатите?

— В куфарчето са, не бих се разделил с тях и за секунда.

— Браво на вас, господин Каин. Ще се погрижа на летището да ви чака кола, а ние с господин Коен ще отидем на срещата на акционерите с нашите четиридесет и девет процента. Така че ако притежавате вашите два процента, утре по това време Джейк Томас ще се реди на опашката за безработни.

— Как можеш да си толкова спокойна?

— Никога досега не си ме разочаровал. Приятни сънища.

Сънищата му никак не бяха приятни и той се върна в терминала на „Американ Еърлайнс“ часове преди полета. Имаше малко закъснение, но капитанът все още предполагаше, че ще кацнат на летище „Кенеди“ в единадесет и половина. Ричард нямаше багаж и бе сигурен, че ще успее да пристигне най-малкото половин час преди началото на събранието. За първи път през последните двадесет и четири часа си позволи да се отпусне и дори нахвърли някои моменти от първата си реч като председател на управителния съвет на „Лестър“.

Когато самолетът пристигна над „Кенеди“, започна да кръжи над летището. През малкия си прозорец Ричард ясно можеше да види сградата на Уолстрийт, в която трябваше да бъде след два часа. Не го свърташе на едно място. Самолетът се спусна до височина неколкостотин метра и закръжи отново.

— Говори капитан Джеймс Макивън. Съжалявам за забавянето, но ни наредиха да изчакаме заради натоварения въздушен трафик. Изглежда, в момента пристигат закъснели полети от Лондон.

Ричард се запита дали полетът на „Пан Американ“ от „Хийтроу“ няма да кацне преди тях.

Пет минути, десет минути, петнадесет минути. Прегледа дневния ред. Точка първа — отхвърляне на опита за поглъщане от страна на „Барон“. Точка втора — пускането на новите акции с право на глас. Ако Ричард и Флорентина не можеха да докажат, че държат петдесет и един процента, Джейк Томас щеше да закрие събранието няколко минути след започването му. Самолетът започна да се спуска и колелата му докоснаха пистата в дванадесет и двадесет и седем. Ричард спринтира през терминала. Мина покрай шофьора си, който тичешком го последва до паркинга. Отново погледна часовника си. Оставаха час и двадесет минути. Щеше да стигне навреме.