Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Но въпреки това го понесе мъжки.

— Не съм съгласна — каза Флорентина. — Никога не е бил от ревливите.

— Сигурно нямаше да се случи, ако се бях върнал навреме — въздъхна Ричард, без да обръща внимание на думите й. — Този проклет майор Абаньо!

— Кой е майор Абаньо? — попита Флорентина.

— Някакъв млад офицер, спретнал преврат в Намбаве днес.

— Как може някаква малка африканска държава да ти попречи да дойдеш навреме за рождения ден на Уилям?

— Въпросната малка африканска държава има неизпълнен договор за петгодишен заем в размер на триста милиона долара, подписан с „Лестър“ през 1966 година. Срокът му изтича след три месеца.

— Значи сме вътре с триста милиона долара? — втрещи се Флорентина.

— Не, не — каза Ричард. — Петнадесет процента от заема са изплатени, а останалите осемдесет и пет са разпределени между други тридесет и седем финансови институции.

— Можем ли да преживеем загуба на четиридесет и пет милиона долара?

— Можем, докато верига „Барон“ остава наш приятел — отвърна Ричард и се усмихна на жена си. — Това означава загуба на три годишни печалби, без да споменавам силното накърняване на репутацията ни заедно с репутацията на другите банки, както и неминуемия спад на цените на акциите ни утре.

На другия ден акциите на „Лестър“ паднаха повече от очакванията на Ричард поради две причини. Генерал Абаньо, новият самоназначил се президент на Намбаве, обяви, че няма намерение да спазва договорите на предишното правителство, сключени с „фашистки режими“ като тези в Америка, Великобритания, Франция, Германия и Япония. Ричард се запита колко ли руски банкери в същия момент се качват в самолетите за Централна Африка.

Втората причина се разбра, когато един репортер от „Уолстрийт Джърнъл“ му се обади с въпроса дали ще направи изявление във връзка с преврата.

— Наистина нямам какво да кажа — обясни Ричард, като се мъчеше да говори така, сякаш цялата тази история му досажда не повече от муха пред лицето. — Сигурен съм, че проблемът ще се уреди в рамките на следващите няколко дни. В края на краищата това е само един от многото заеми, отпуснати понастоящем от „Лестър“.

— Господин Джейк Томас едва ли ще се съгласи с подобна позиция — каза журналистът.

— Нима сте разговаряли с господин Томас? — слиса се Ричард.

— Да, той се обади в редакцията днес сутринта и проведе неофициален разговор с редактора, като даде ясно да се разбере, че ще бъде изненадан, ако „Лестър“ успее да се оправи от удара.

— Не коментирам — рязко отговори Ричард и затвори телефона.

По негова молба Флорентина свика заседание на управителния съвет на верига „Барон“, за да се увери, че „Лестър“ ще получи необходимата финансова подкрепа. За тяхна най-голяма изненада Джордж изобщо не бе убеден, че веригата следва да се замесва с проблемите на банката, и заяви, че поначало не подкрепял използването на акциите на „Барон“ като гаранция за поглъщането на банката.

— Тогава си замълчах, но не смятам да мълча и сега — каза той и постави ръцете си върху широката заседателна маса. — Авел никога не хвърляше добри пари след лоши, независимо от личните си намерения. Често повтаряше, че всеки може да говори за бъдещи печалби и да започне да харчи пари, преди да ги е спечелил. Да сте се замисляли, че подобно действие може да ни доведе до банкрут?

— Въпросната сума не е чак толкова голяма за веригата — каза Ричард.

— Авел винаги смяташе, че всяка загуба причинява десетократно повече проблеми за всяка печалба — каза Джордж. — А колко още заеми сте отпуснали на други страни по целия свят, където може да стане преврат, докато спим спокойно в леглата си?

— Само един извън Общия пазар — двеста милиона за шаха на Иран. И там сме основен заемодател с тридесет милиона, но Иран никога не е закъснявал с изплащането на вноските и лихвите с повече от час.

— Кога предстои да направят последната си вноска? — попита Джордж.

Ричард разтвори обемистата папка пред себе си и прокара пръст по колоната числа. Поведението на Джордж го беше подразнило, но въпреки това се чувстваше горд, че може да покаже колко добре се е подготвил за всеки възможен въпрос.

— На деветнайсети юни седемдесет и осма година.

— Искам гаранции, че няма да отпускаш нов заем, когато срокът на този изтече — твърдо заяви Джордж.

— Какво? — изненада се Ричард. — Шахът е толкова стабилен, колкото и Националната банка на Англия…

— Която напоследък се оказа не толкова стабилна.