Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Ричард започна да се ядосва и се канеше да отговори, но Флорентина взе думата.

— Чакай малко, Ричард. Джордж, ако „Лестър“ се съгласи да не отпуска нов заем на шаха през седемдесет и осма и да не сключва сделки със страни от Третия свят, ще се съгласиш ли „Барон“ да поръчителства за загубата от четиридесет и пет милиона по африканския договор?

— Не, трябва ми нещо по-убедително.

— Като? — сопна се Ричард.

— Ричард, не е нужно да повишаваш тон. Все още съм президент на верига „Барон“ и съм посветил тридесет години от живота си на издигането на компанията до сегашното й състояние. Нямам намерение накрая да бъда свидетел как всичко това се сгромолясва за половин час.

— Извинявай — каза Ричард. — Почти не съм спал последните четири дни. Какво искаш да знаеш, Джордж?

— Като се изключи сделката с шаха, „Лестър“ отпускала ли е други заеми на стойност повече от десет милиона?

— Не — отвърна Ричард. — Повечето от големите държавни заеми се обслужват от големи банки като „Чейс“ или „Кемикъл“, а за нас остава само малък процент от общата сума. Очевидно Джейк Томас е решил, че заемът за Намбаве, където има богати залежи на мед и манган, е абсолютно сигурна инвестиция.

— Вече знаем на свой гръб, че господин Томас не е безгрешен — каза Джордж. — Добре, а колко са заемите на стойност над пет милиона?

— Два — отвърна Джордж. — Единият е за седем милиона с Националната електрическа компания на Австралия, който е гарантиран от правителството, и един с Ай Си Ай в Лондон. И двата са отпуснати за пет години с фиксирани крайни дати и засега всички вноски по тях се правят по график.

— Ако веригата отпусне четиридесет и пет милиона, колко време ще е нужно на „Лестър“, за да възстанови загубите?

— Зависи от това каква лихва ще иска заемодателят и за какъв период е заемът.

— Петнадесет процента за пет години.

— Петнадесет процента? — шокиран повтори Ричард.

— Ричард, верига „Барон“ не е благотворителна организация и докато аз съм неин президент, в предмета й на дейност няма да влиза подкрепяне на изпаднали в затруднение банки. По професия ние сме хотелиери и за последните три десетилетия имаме възвръщаемост от седемнадесет процента годишно. Ако ви отпуснем заем от четиридесет и пет милиона, ще можете ли да ни го върнете след пет години с лихва от петнадесет процента?

Ричард се поколеба, направи няколко изчисления в тефтерчето си и се зарови в папката си, преди да отговори.

— Да, сигурен съм, че ще бъдем в състояние да ви се изплатим до последния цент за пет години, дори и да приемем, че африканската сделка се провали напълно.

— Считам, че трябва да я смятаме за точно такава — каза Джордж. — От собствени източници зная, че крал Еробо, досегашният управник на страната, е избягал в Лондон, настанил се е в „Кларидж“ и в момента си търси къща на площад „Челси“. Очевидно парите му в швейцарските банки са повече от тези на иранския шах, така че не очаквам да се забърза обратно към Африка — и не го обвинявам за това. — Ричард се опита да се усмихне, а Джордж продължи: — Ако одиторите потвърдят казаното от теб, ще се съглася да покрия африканския заем при уговорените условия. Желая ти късмет, Ричард. Искам да ти издам и една малка тайна — Авел си падаше по Джейк Томас точно колкото и ти самият, и именно това наклони везните. — Джордж затвори папката си. — Надявам се да ме извините, имам обяд с Конрад Хилтън, а той за тридесет години не е закъснявал нито веднъж.

След като Джордж излезе, Ричард се обърна към Флорентина.

— Господи, на коя страна си мисли, че застава?

— На наша — отговори Флорентина. — Сега разбирам защо баща ми му повери фирмата, без да се замисля, когато отиде да се бие с немците.

Публикуваното в следващия брой на „Уолстрийт Джърнъл“ съобщение, че хотелска верига „Барон“ става гарант на заема на „Лестър“, доведе до покачване на цените на акциите и Ричард се върна към онова, което наричаше „моята петгодишна робия“.

— Какво смяташ да правиш с Джейк Томас?

— Смятам да го игнорирам — каза Ричард. — Времето е на моя страна. Нито една банка в Ню Йорк не би го наела на работа, след като знае, че е готов да тича при журналистите всеки път, когато има противоречия с бившите си работодатели.

— Но как ще разберат?

— Скъпа, щом „Уолстрийт Джърнъл“ знае нещо, значи всички го знаят.

Ричард се оказа прав. Цялата история му беше преразказана по време на един работен обяд с директора на банковия тръст само седмица по-късно.