Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Знам, че не планираш да пишеш завещание, така че какво си намислила?

— Какво ще кажеш да основем фондация в памет на бащите си? Да съберем двете семейства. Да направим това, което те не успяха приживе.

Ричард седна в леглото и загледа жена си, която тръгна към банята, без да престава да говори.

— „Барон“ може да дарява на фондацията по един милион долара годишно.

— Но единствено от приходите, не от капитала — вмъкна той.

Флорентина затвори вратата на банята, което му даде възможност да обмисли предложението й. Все така се изненадваше на дързостта и замаха, с които тя подхождаше към всяко ново начинание, дори и (както подозираше) да не бе премислила подробностите — като например, кой ще се занимава с ежедневните грижи около подобно начинание. Усмихна се под мустак, когато вратата на банята се отвори.

— Можем да използваме парите за подпомагане на първо поколение имигранти, които нямат възможност да си позволят прилично образование.

— И да учредим стипендии за особено надарени деца независимо от произхода им — добави Ричард, докато се измъкваше от леглото.

— Блестящо, господин Каин.

— Баща ти би го направил — каза Ричард и влезе в банята.

Тадиъс Коен настоя лично да се заеме със съставянето на устава на фондация, която да отговаря на изискванията и на двамата. Отне му повече от месец. Когато фондът започна дейността си, пресата приветства новото финансово начинание като поредния пример от страна на Ричард и Флорентина Каин за съчетаване на дръзката оригиналност и здравия разум.

Един журналист от чикагския „Сън-Таймс“ се обади на Тадиъс с въпроса защо фондацията е била кръстена по този начин. Коен обясни, че са се спрели на името „Ремажен“, тъй като именно на това бойно поле полковник Розновски, без да знае, е спасил живота на капитан Каин.

— Нямах представа, че са се срещали на бойното поле — каза младият глас.

— Те също — отвърна Тадиъс Коен. — Това се установи едва след смъртта им.

— Изумително. Кажете, господин Коен, кой ще бъде главен попечител на фондацията?

— Професор Луиджи Ферпози.

През следващата година банка „Лестър“ и хотелска верига „Барон“ поставиха нови рекорди — Ричард се утвърди като една от главните сили на Уолстрийт, а Флорентина направи обиколка на новите си хотели в Средния изток и Африка. Крал Еробо даде банкет в нейна чест, когато пристигна в Намбаве, и макар да обеща да построи хотел в столицата, Флорентина не се впусна в обяснения защо „Лестър“ не е сред банките, отпуснали поредния заем на кралството.

Уилям се представи много добре през първата си година в „Сейнт Пол“ и показа същия математически талант, какъвто имаше и баща му. Тъй като учителят им бе един и същ, баща и син гледаха да не питат за сравнения. Анабел не напредваше толкова бързо, макар че учителят й призна, че има подобрения — въпреки че се бе влюбила в Боб Дилан.

— Кой е Боб Дилан? — попита Флорентина.

— Не зная — каза Ричард. — Каза ми, че за нея той бил това, което е бил Синатра за теб преди двадесет и пет години.

На шестата си година като председател на управителния съвет на веригата Флорентина откри, че започва да се повтаря. Ричард сякаш винаги успяваше да намери нови предизвикателства, а Джани ди Феранти контролираше доста добре веригата магазини и не си правеше труда да я пита нещо различно от това къде да праща чековете. Групировката „Барон“ бе толкова ефективна, а управителният й тръст — толкова компетентен, че никой не се разтревожи, когато една сутрин Флорентина не се появи в кабинета си.

Вечерта, докато Ричард седеше в червеното кожено кресло до камината и четеше „Убийство за един милиард долара“, тя изрази гласно чувствата си.

— Омръзна ми.

Ричард не коментира.

— Време е да направя с живота си нещо друго от това да градя върху основите на баща си — добави тя.

Ричард се усмихна, без да вдига глава от книгата.

— Познай от три пъти кой се обажда.

— Имам ли право на джокери? — попита Флорентина, раздразнена, че познава гласа, но не може да го свърже с конкретен човек.

— Добре изглеждащ, интелигентен и национален идол.

— Пол Нюман.

— Студено. Пробвай пак.

— Робърт Редфорд.

— Още по-студено. Последен опит.

— Трябва ми втори джокер.

— С ужасен френски, много по-добър английски и все така влюбен в теб.

— Едуард. Едуард Уинчестър. Глас от миналото… само дето не се е променил ни най-малко.

— Ще ти се. Вече съм над четиридесет, а между другото, догодина и ти ставаш на толкова.