Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Какво?!

— Тъкмо в момента тече интервю с краля, така че повтарям дословно: „Моето правителство смята да изплати всички дългове, които сме натрупали към западните си приятели“.

— Какво?! — отново повтори Ричард.

— Изглежда доста свестен тип, а короната определено му отива. Лягайте си, господин Каин. Приятни сънища.

Докато Ричард подскачаше в леглото си като малко дете, на вратата на Флорентина се почука и сър Колин и лейди Дъдли влязоха в апартамента й.

— Готова ли сте, млада лейди? — попита сър Колин.

— Разбира се — отвърна Флорентина.

— Изглеждате много доволна. Несъмнено реставрацията на крал Еробо е причина да разцъфнете като роза.

— Сър Колин, добре информиран човек като вас знае, че причината не е в това — каза Флорентина и хвърли поглед към картичката на масата пред себе си. На нея пишеше:

Надявам се да приемете това като гаранция, докато успея да си върна заема от петдесет и шест долара плюс лихвите.

— Каква красива брошка имате — отбеляза лейди Дъдли.

— Изобразява магаренце, нали? Има ли някакво скрито значение?

— Определено, лейди Дъдли. Означава, че подаряващият смята отново да гласува за Никсън.

— В такъв случай ще трябва да му отговорите с копчета за риза във формата на слончета — каза сър Колин.

— Знаете ли, Ричард се оказа прав — в никакъв случай не подценявай британците — каза Флорентина.

След обяда Флорентина се обади в училището на мис Тредголд и секретарката я свърза с учителската стая. Оказа се, че мис Тредголд няма нужда да бъде информирана за починалия генерал Абаньо — тя проявяваше голям интерес към всичко свързано с Уилям и Анабел. След това Флорентина посети „Сотби“ и помоли да разговаря с някой от шефовете на отдела.

— Могат да минат много години преди подобна вещ да се появи на търг, госпожо Каин — обясни й експертът.

— Разбирам — отговори Флорентина. — Но въпреки това ви моля да ме уведомите, когато настъпи подобен момент.

— Разбира се, госпожо — каза експертът и си записа името и адреса й.

Когато след три седмици се завърна в Ню Йорк, Флорентина се зае да осъществи промените, които бе намислила по време на европейската обиколка. Към края на 1972 година с помощта на нейната енергия, мъдростта на Джордж и гения на Джани ди Феранти успя да излезе на значителна печалба. А тъй като крал Еробо удържа на думата си, Ричард също декларира значителни приходи.

Вечерта след годишното събрание на акционерите Ричард, Флорентина и Джордж се събраха на празнична вечеря. Макар че официално се бе оттеглил от поста си на шестдесет и четвъртия си рожден ден, Джордж продължаваше да се появява в кабинета си всяка сутрин в осем часа. Бяха нужни само двадесет и четири часа, за да могат всички служители на верига „Барон“ да разберат, че наименованието „прощално празненство“ е неточно. Флорентина започна да разбира колко самотен се чувства Джордж, след като бе изгубил повечето от връстниците си, сред които и най-близкия си приятел — баща й. Нито веднъж не му предложи да намали темпото — знаеше, че е безсмислено — и особено много се радваше, когато Джордж взимаше Уилям и Анабел и ги извеждаше някъде на разходка. И двете деца му викаха „дядо“, с което неизменно го просълзяваха и си гарантираха по един голям сладолед.

Флорентина си мислеше, че знае колко много е сторил Джордж за фирмата, но истината пролича едва след като пенсионирането му вече не можеше да се отложи. Джордж почина в мир, докато спеше, през октомври 1972 година. В завещанието си пишеше, че оставя цялото си имущество на Полския Червен кръст, и молеше в една кратка бележка Ричард да се погрижи за изпълнението на последната му воля.

Ричард изпълни всичките му заръки и двамата с Флорентина отидоха до Варшава, за да се срещнат с президента на Полския Червен кръст и да обсъдят най-добрия начин за използване на дарението. Когато се върнаха в Ню Йорк, Флорентина разпрати директива до управителите на всички хотели, според която Президентският апартамент се прекръстваше на „Апартамент «Джордж Новак»“.

Когато Ричард се събуди на сутринта след връщането им от Варшава, Флорентина вече бе будна и с нетърпение го очакваше да отвори очи. Каза му, че макар и да я е научил на безброй неща приживе, Джордж продължава да я учи и след смъртта си.

— Какво имаш предвид?

— Джордж завеща всичко свое за благотворителни цели, но никога не спомена нито думичка за факта, че баща ми рядко е правил подобни жестове — с изключение на отделни дарения за полски или политически каузи. Аз съм нехайна точно като него и ако не беше добавил към отчета на веригата бележката за данъчните облекчения заради благотворителност, сигурно тази мисъл никога нямаше да ми мине през главата.