Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Какви документи?

— Търпение, господин Каин. Смятам, че след триумфа си имам правото да разкажа историята малко по-пространно.

Ричард заслуша с нетърпение.

— Когато се сдобих с жизненоважния документ, звъннах на Джейк Томас и го помолих за среща двадесет минути преди откриването на събранието. Ако беше пристигнал навреме, щях да отменя сблъсъка, но ти така и не идваше.

— Но планът ти…

— Баща ми — а той не беше глупак — веднъж ми каза: „Миризливец веднъж, миризливец завинаги“. И се оказа прав. На срещата с Томас му заявих, че разполагаме с петдесет и един процента от акциите на „Лестър“. Не ми повярва, докато между другото не споменах името на сър Колин Дъдли, при което той пребледня като платно. Стоварих му всички сертификати на бюрото и още преди да успее да ги провери му казах, че ако ми продаде своите два процента преди два часа, ще получи по четиринадесет долара на акция. Добавих също, че ще трябва да подпише документ, че ще си подаде оставката като председател и няма да прави никакви опити да влияе върху работите на банката в бъдеще. И за всеки случай, макар че го нямаше в договора, поисках да те предложи за свой заместник.

— Господи, Джеси, имаш нерви колкото десет мъже.

— Не. Колкото една жена.

Ричард се разсмя.

— И как реагира Томас?

— Попита какво ще направя, ако откаже. Обясних му, че в такъв случай ще го изритаме пред очите на всички, без да получи никакви компенсации. Освен това отбелязах, че ще му се наложи да продава акциите си според цените на борсата, защото докато ние разполагаме с петдесет и един процента, няма да допуснем да играе никаква роля в бъдещето на банката.

— И?

— Подписа начаса, без дори да се посъветва с останалите директори.

— Страхотно, Джеси. И като концепция, и като изпълнение.

— Благодаря, господин Каин. Надявам се, че като председател на банка няма да обикаляте целия свят със закъснение, да пропускате срещи и да нямате какво да дадете за обяснение на несполуките си, освен модели на червени лондонски автобуси. Между другото, сетихте ли се да вземете подарък за Анабел?

Ричард я погледна гузно. Флорентина се наведе и измъкна плик на супермаркетите „Шварц“. После извади от него кутия с нарисувана детска пишеща машина и огромен надпис „Произведено в Англия“.

— Май днес не е най-добрият ви ден, господин Каин? Между другото, Нийл Армстронг успя да се завърне по-бързо от вас. Какво ще кажете да го поканим в управителния съвет?

На следващата сутрин Ричард прочете статията на Върмънт Ройстер в „Уолстрийт Джърнъл“:

Както личи, безкръвният преврат на господин Ричард Каин му спечели битката за председателското място в управителния съвет на „Лестър“. По време на вчерашното извънредно събрание на акционерите нямаше гласове против и предложението на Джейк Томас да бъде заместен от господин Каин се прие единодушно.

Мнозина от участващите в събранието акционери споменаха за традициите и високите стандарти, заложени от покойния Уилям Лоуел Каин, баща на новия председател. Цените на акциите на „Лестър“ скочиха с два пункта на нюйоркската фондова борса.

— Това е последното, което чуваме за Джейк Томас — отбеляза Флорентина.

До тази сутрин Ричард никога не бе чувал за майор Абаньо. Нито пък някой друг американец — с изключение на онези, които проявяваха ревностен интерес към вътрешните работи на Намбаве, най-малката държава в Централна Африка. Въпреки всичко именно майор Абаньо стана причина Ричард да закъснее за най-важния си ангажимент за деня — единадесетия рожден ден на единствения си син.

В апартамента на Шестдесет и четвърта улица обаче майор Абаньо бе напълно изместен от главата му от Анабел, която само преди минути бе изляла върху рожденика чаша чай в знак на протест, че не й се обръща достатъчно внимание. Не беше обърнала внимание, че чаят е врял, и сега получаваше още по-малко внимание, защото Уилям ревеше, та се късаше, и всички деца трябваше да бъдат пратени по домовете си. След минутка Анабел също ревеше, след като Ричард я нагласи на коляното си и я нашляпа, преди и двете деца да бъдат пратени в стаята — Уилям с два аспирина и торбичка лед, а Анабел — за допълнително наказание. Единадесетте свещи — и една, за да порасне още повече — изгоряха до глазурата на огромната торта, останала недокосната на масата в дневната.

— Боя се, че Уилям ще си остане с белег на дясната ръка до края на живота си — каза Флорентина, след като се увери, че синът им най-сетне е заспал.