Джефри Арчър - Блудната дъщеря

По време на закуската двамата разговаряха за проблемите, с които се бяха сблъсквали на Уолстрийт. Бяха навлезли дълбоко в обсъждането на ефектите от новата данъчна политика на Никсън, когато се появи икономът и оповести, че шофьорът очаква да откара господин Каин до летището.

Семейство Престън го изпратиха по четиридесетте стъпала до колата. Ричард целуна Мери по бузата, благодари й за всичко, което бе сторила за него, след което двамата със съпруга й си стиснаха ръцете.

— Надявам се да се срещнем отново — каза Макс.

— Чудесна идея. Защо не ми се обадите, когато дойдете в Ню Йорк?

Мери му се усмихна нежно.

Двамата му махаха, докато ролс-ройсът се отдалечаваше по дългия път към портата. Щом самолетът се откъсна от пистата, Ричард бе залят от вълна от облекчение. Поръча си коктейл и започна да обмисля плановете си за понеделник. За негова радост, Флорентина го очакваше на Шестдесет и четвърта улица.

— Акциите са наши — тържествуващо обяви той и продължи с подробностите, докато вечеряха. Заспаха на канапето пред камината малко преди полунощ. Ръката на Флорентина лежеше отпусната върху крака му.

На сутринта той се обади на Джейк Томас и го уведоми, че притежава петдесет и един процента.

Чу как Томас поема рязко въздух.

— Веднага щом адвокатите ми получат сертификатите, ще дойда в банката и ще ви уведомя как очаквам да стане приемането.

— Разбира се. — Томас не криеше поражението си. — Мога ли да ви попитам откъде се сдобихте с последните два процента?

— Да. От една моя стара приятелка. Мери Престън.

Последва мълчание.

— Да не би да говорите за госпожа Макс Престън от Флорида? — попита Джейк Томас.

— Да — тържествуващо каза Ричард.

— В такъв случай нямаше нужда да ми досаждате, господин Каин. Госпожа Престън ни повери своите три процента преди четири седмици и разполагаме със съответните сертификати.

Телефонът изщрака. Сега бе ред на Ричард да ахне.

Разказа на Флорентина за промяната в положението и единствените й думи бяха:

— Трябваше да преспиш с тая проклетница. Обзалагам се, че Джейк Томас би го направил.

— Би ли преспала със Скот Форбс при подобни обстоятелства?

— Боже мили, разбира се, че не, господин Каин.

— Точно така, Джеси.

Ричард прекара поредната безсънна нощ в търсене на начини да се сдобият с последните два процента. Ясно беше, че сега и двете страни разполагат с по четиридесет и девет процента от акциите. Тадиъс Коен го предупреди, че трябва да е готов да посрещне фактите каквито са, и да започне да мисли за начини да възстанови колкото се може повече свободни капитали за акциите, с които разполага. Може би най-добре би било да се възползва от примера на Авел и да започне да продава в деня преди събранието. Ричард се мяташе в леглото, през главата му минаваха всякакви безполезни идеи. Обърна се за пореден път и се помъчи да заспи, когато изведнъж Флорентина трепна и се събуди.

— Буден ли си? — тихо попита тя.

— Да. Гоня двата процента.

— И аз. Помниш ли, че майка ти спомена, че някой е купил два процента от някой си господин Питър Парфит от името на баща ти, за да попречи на моя баща да се добере до тях?

— Да, помня — каза Ричард.

— Може би собствениците им не са чули за офертата ни.

— Скъпа, новината се появи във всеки вестник в Щатите.

— Както и „Бийтълс“, но въпреки това никой не беше чувал за тях.

— Какво пък, струва си да се опита — каза Ричард и вдигна телефона на нощното шкафче.

— На кого се обаждаш? На „Бийтълс“?

— Не, на майка ми.

— В четири сутринта? Не можеш да я тормозиш по никое време.

— Мога и трябва.

— Нямаше да ти кажа, ако знаех.

— Скъпа, остава само ден и половина преди да съм ти пропилял тридесет и седем милиона долара, а собственикът на тези акции може да живее и в Австралия.

— Добър довод, господин Каин.

Той набра номера и зачака. След малко се обади сънен глас.

— Майко?

— Да, Ричард. Колко е часът?

— Четири сутринта. Извинявай, че те безпокоя, но няма към кого другиго да се обърна. Моля те, слушай внимателно. Веднъж спомена, че някакъв приятел на татко купил два процента от „Лестър“ от Питър Парфит, за да не позволи на бащата на Флорентина да придобие контролния пакет. Можеш ли да си спомниш кой е той?

Последва мълчание.

— Да, мисля, че мога. Ще се сетя, изчакай малко. Да, един стар приятел от Англия. Банкер, който е бил състудент на баща ти в Харвард. Сега ще се сетя и за името… — Ричард затаи дъх. Флорентина седна в леглото.