Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Давате ли си сметка, че ако не успеете да придобиете петдесет и един процента от акциите на „Лестър“, до 15 юли ще постановим незабавни промени в разпределението на акциите и ще обезценим активите, които вече притежавате? Освен това следва да добавя, че членовете на управителния съвет вече контролират четиридесет процента от активите на „Лестър“ и смятам да телеграфирам на всички собственици на акции още днес и да ги посъветвам да не приемат офертата ви. В момента, когато придобия още единадесет процента, ще сте изгубили цяло състояние.

— Склонен съм да поема подобен риск — каза Ричард.

— Е, господин Каин, щом така сте решили, на 23 юли ще свикам общо събрание на собствениците на акции. Ако дотогава не сте събрали вашите петдесет и един процента, лично ще се погрижа да не сключите нито една сделка с нас, докато съм председател. — Гласът на Томас изведнъж от заплашителен стана едва ли не ласкателен. — Сега може би ще промените решението си.

— Господин Томас, малко преди да напусна кабинета ви ясно дадох да се разбере каква е целта ми. Тя остава същата.

Ричард прекъсна връзката, отвори работния си бележник на 23 юли, записа по диагонал „Банка «Лестър», среща на акционерите“ и постави една голяма въпросителна. Получи изпратената до всички акционери телеграма на Джейк Томас следобед.

Всяка сутрин Ричард следеше отзивите на обявата с помощта на Тадиъс Коен и „Чейс Манхатън“. Към края на първата седмица притежаваха тридесет и един процента от акциите, което заедно с осемте процента на Ричард правеше общо тридесет и девет процента. Ако Томас наистина разполагаше с четиридесет, изходът щеше да се реши в последния момент.

Два дни по-късно Ричард получи подробно писмо от Джейк Томас до всички акционери, в което председателят настоятелно съветваше собствениците да не приемат офертата на верига „Барон“. „Вашите акции ще попаднат в ръцете на компания, която до неотдавна бе собственост на човек, обвиняван в даване на подкупи и корупция“ — се казваше в последния абзац. Ричард бе отвратен от личните атаки на Джейк Томас срещу Авел и никога досега не бе виждал Флорентина така бясна.

— Ще го бием, нали? — попита тя, стиснала пръсти в юмрук.

— На косъм. Зная, че членовете на управителния съвет и техните приятели държат над четиридесет процента. До четири часа днес ние разполагаме с четиридесет и един процента, така че именно битката за последните деветнадесет ще реши кой ще бъде победител на 23 юли.

До края на месеца Ричард не получи нито вест от Джейк Томас, което го накара да се запита дали той вече не е придобил петдесет и един процента. Но до срещата на акционерите оставаха по-малко от два месеца и сега бе ред на Ричард да прочете по време на закуска обява на цяла страница, от която пулсът му скочи на сто и двадесет. На тридесет и седма страница в „Уолстрийт Джърнъл“ Джейк Томас беше направил изявление от името на „Лестър“. Предлагаха за продажба два милиона дяла от оторизирани, но необявени досега активи в полза на новооткрит пенсионен фонд за служителите на банката.

В интервю с главния редактор на вестника Томас обясняваше, че това е важна крачка към разпределянето на печалбата и че финансирането на пенсионните доходи ще се превърне в национален модел за подражание не само в банковите среди.

Ричард грубо изруга (нещо необичайно за него) и тръгна към телефона, като заряза кафето си.

— Какво каза? — не разбра Флорентина.

— Мамка му — повтори той и й даде вестника.

Тя прочете новината, докато той набираше номера.

— Какво означава това?

— Това означава, че дори и да придобием петдесет и един процента, с пускането на нови два милиона оторизирани акции — които със сигурност ще бъдат продадени само на институциите — ще е невъзможно да победим този мръсник до двайсет и трети юли.

— Законно ли е? — попита Флорентина.

— Тъкмо това смятам да разбера — каза Ричард.

Тадиъс Коен му отговори незабавно.

— Законно е, освен ако не успеете да намерите съдия, който да го спре. В момента не разполагам с всички документи, но ви предупреждавам, че ако не осигурите предварително запрещение, никога няма да станете председател на управителния съвет на „Лестър“.

През следващите двадесет и четири часа Ричард тичаше по кабинети на юристи и съдебни зали. Подписа три клетвени декларации и един съдия изслуша доводите му за налагане на запрещение. Последва специално изпратен апел към тричленна съдийска комисия, която след цял ден разисквания реши с два срещу един гласа в полза на задържането на продажбата на акциите до деня на извънредното общо събрание. Ричард бе спечелил битката, но не и войната; когато на следващата сутрин влезе в кабинета си, притежаваше едва четиридесет и шест процента от акциите, нужни му за сразяването на Джейк Томас.