Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Ами ако се провалим?

— Не си падам по обзалаганията, но въпреки това винаги бих подкрепил Каин и Розновски срещу Джейк Томас.

— Ако се съглася, кога ще започнем търга? — попита Ричард.

— На първи април — без колебание отговори Тадиъс Коен.

— Защо точно на тази дата?

— Защото това е последният срок за плащане на данъци и така можем да сме сигурни, че доста хора не биха имали нищо против да разполагат с допълнителни средства.

Ричард премисли още веднъж целия план с Тадиъс Коен и вечерта го сподели с Флорентина.

— Колко ще изгубим, ако се провалим? — бе първият й въпрос.

— Лошо ли имаш предвид?

— Да, лошо.

— Тридесет и седем милиона долара.

— Доста лошо — каза Флорентина.

— Всъщност няма да изгубим парите, но целият ни капитал ще бъде вложен в акции на „Лестър“ и това ще доведе до силно ограничаване на потока на средства в останалата част на веригата, ако не контролираме банката.

— Какви са според господин Коен шансовете ни за успех?

— Малко над петдесет процента. Баща ми не би си и помислил да действа при подобни изгледи — добави Ричард.

— Баща ми обаче не би се спрял — каза Флорентина. — Винаги е смятал, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна.

— Тадиъс Коен беше прав.

— За какво?

— За теб. Предупреди ме, че ако си като баща си, ще трябва да се приготвям за бой.

През следващите три месеца Ричард прекарваше повечето си време със счетоводители, адвокати и данъчни съветници, които приготвиха всички необходими документи до 15 март. Следобед на този ден той запази място във всички по-големи финансови вестници на страната за 1 април и информира рекламните отдели, че ще получат обявата двадесет и четири часа преди излизането й. Мисълта за датата бе непрекъснато в главата му и той се питаше дали от цялата работа глупакът ще се окаже Джейк Томас. През последните две седмици Ричард и Тадиъс Коен преглеждаха плана отново и отново, за да са сигурни, че не са пропуснали нещо и че подробностите около операция „Ритник в корема“ ще останат известни само на трима души.

Сутринта на 1 април Ричард седна в кабинета си и прочете заемащата цяла страница обява в „Уолстрийт Джърнъл“:

Хотелска верига „Барон“ съобщава, че предлага по четиринадесет долара за всяка акция на банка „Лестър“. Настоящата пазарна цена на акциите на банката е единадесет долара и 25 цента. Всеки, който желае да се възползва от предложението, може да се обърне към своя брокер или да пише за повече подробности на господин Робин Оукли, „Чейс Манхатън Банк“, Чейс Манхатън Плаза 1, Ню Йорк, 10005. Офертата е валидна до 15 юли.

В статията си на първа страница Върмънт Ройстер посочваше, че този дързък опит за поглъщане на „Лестър“ несъмнено е подкрепен от „Чейс Манхатън“, която държи като залог акциите на верига „Барон“. По-нататък журналистът изказваше предположение, че ако сделката бъде успешна, Ричард Каин несъмнено ще бъде назначен за председател на управителния съвет — място, заемано от баща му в продължение на повече от двадесет години. Ако обаче опитът се провали, верига „Барон“ ще се окаже в сериозно финансово затруднение, тъй като активите й ще бъдат вложени в голямо количество акции на „Лестър“, без тя да е в състояние да контролира банката. Самият Ричард не би могъл да обобщи ситуацията по по-добър начин.

Флорентина се обади да поздрави съпруга си за начина, по който провежда операцията.

— Наполеон винаги е казвал, че първото правило на успешната война е изненадата.

— Е, да се надяваме, че Джейк Томас няма да бъде моето Ватерлоо.

— Ама че сте песимист, господин Каин. Просто не забравяйте, че господин Томас най-вероятно в момента се е скрил в най-близката мъжка тоалетна и не разполага с тайно оръжие. А вие разполагате.

— Разполагам ли?

— Да. С мен.

Телефонът прекъсна и веднага звънна отново.

— Господин Томас от банка „Лестър“ иска да разговаря с вас, господин Каин.

„Дали има телефон в мъжката тоалетна“ — запита се Ричард.

— Свържете ме — каза той. За първи път си даде сметка колко ли голямо трябва да е било противопоставянето между баща му и Авел Розновски.

— Господин Каин, мисля, че няма да е зле да се срещнем и да изгладим противоречията помежду ни. Може би бях прекалено предпазлив, като не ви предложих незабавно място в управителния съвет.

— Вече не се интересувам от място в управителния съвет, господин Томас.

— Нима? Помислих, че…

— Не. Сега се интересувам единствено от председателското място.